> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Една година след трагедията в Нови Сад. Какво става в Сърбия?
- URL: https://www.toest.bg/edna-godina-sled-tragediyata-v-novi-sad-kakvo-stava-v-surbiya/
- Published: 2025-10-15T11:59:50.000Z
- Updated: 2025-10-15T13:11:54.000Z
- Description: На 1 ноември се навършва една година от трагедията в Нови Сад, която провокира някои от най-големите протести в Сърбия, а и в региона ни. Италианката Джорджа Спадони, която обича и познава Балканите, ни разказва в няколко поредни материала как изглеждат Белград и цялата страна година по-късно.
- Author: Джорджа Спадони
- Tags: политика, Сърбия, протести, демокрация

В един априлски следобед с петнайсетина италианци вървим между огромните блокове и по широките булеварди на Нови Белград. Водим обиколка из сръбската столица не само по класическите забележителности на града, но и по малко по-особени места – гробища, жилищни квартали и разбира се, из най-ярките примери за югославски архитектурен брутализъм, с които е осеян Белград.

Току-що сме се възхитили на [кулата „Генекс“](https://bg.wikipedia.org/wiki/Генекс%5F%28кула%29) и чакаме на светофара, за да пресечем улицата и да се насладим на още *jugobeton*. Преди да стъпим на пешеходната пътека, покрай нас профучава кола, откъдето се чуват несъмнено сръбски псувни: *Jebite se, blokaderi!* Към нас ли беше това? 

След десетина минути стигаме до друга емблематична сграда – [блок 28](https://www.atlasobscura.com/places/televizorke-belgrade-serbia). От детската градина наблизо излизат две жени с количка. Наблюдават ни внимателно, загрижено. Питат ни уплашено и любезно дали възнамеряваме да блокираме нещо в района, дали ще се състои някаква *blokada*.

По това време вече от почти седем месеца през Сърбия преминава непрекъсната вълна от антиправителствени протести, по-мащабни и от тези, принудили преди 25 години президентa Слободан Милошевич да подаде оставка.

### Всичко започва на 1 ноември 2024 г., петък 

В сградата на железопътната гара в Нови Сад влизат и излизат хора. Редовна натоварена сутрин във втория по големина и значение град в страната. Студенти се прибират от университета за уикенда, роднини се срещат и сбогуват, приятели се чакат. В началото на юли същата година сградата е официално открита след тригодишен ремонт, направен според компетентните органи [„в съответствие с европейските стандарти“](https://china-cee.eu/2025/01/13/serbia-political-briefing-tragic-accident-at-the-novi-sad-railway-station/).

#### В 11:52 ч. бетонната козирка над входа, с дължина 48 метра изведнъж рухва. Загиват общо 14 души, сред тях и две деца. Ранени са около 30 души, двама от които по-късно умират. 

Реакцията е незабавна, цялата държава е разтърсена. Пред гарата се събират хора, за да оставят цветя, да запалят свещи и да почетат с минута мълчание всяка жертва. Веднага се появяват и първите лозунги – *Ruke su vam krvave, Korupcija ubija, Ostavke* („Ръцете ви са окървавени“, „Корупцията убива“, „Оставки“). Главната причина за станалото според гражданите, излезли на улицата, е некачественото изпълнение на непрозрачно спечелените инфраструктурни проекти, което се дължи на тежката корупция в страната, ширеща се под погледа на президента Александър Вучич (бивш министър на информацията по времето на президента Милошевич, а по-късно и министър на отбраната, както и вицепремиер и премиер) и на неговата Сръбска прогресивна партия (*Srpska napredna stranka*, СПП), която управлява без прекъсване вече 13 години.

На 22 ноември студентите от Факултета по драматични изкуства спират движението в центъра на Белград за 15-минутно мълчание и са нападнати от симпатизанти на СПП, както показват по-късно видеозаписите. Тогава младите хора решават да окупират университетите, като в това начинание ги подкрепят и много от преподавателите им. Продължават да протестират всеки петък в 11:52, след което започват да организират събирания и акции пред различни институции и в други градове.

#### Забележително е решението да прекосят държавата пеша, за да говорят директно с хората, които живеят в провинцията, и да им разкажат за случващото се. През април една група стига [с велосипеди до Страсбург](https://balkaninsight.com/2025/04/16/serbian-students-bring-protest-cause-to-strasbourg-after-bicycle-marathon/), а през май друга пробягва [близо 2000 км до Брюксел](https://www.dw.com/en/serbia-students-run-to-brussels-take-protest-to-the-eu/a-72543381).

Към студентите бързо се присъединяват учители, фермери, предприемачи, ветерани, адвокати, пенсионери – всички граждани, които искат да живеят в „работеща държава“. Протестите бързо стават масови с пикове от над 100 000 души на 22 декември, почти един милион на площад „Славия“ на 15 март 2025 г. (когато се твърди, че властите са [използвали звуково оръдие](https://www.svobodnaevropa.bg/a/zvukovo-orazhie-protesti-belgrad/33350516.html) за разпръскване на множеството) и около 140 000 на 28 юни 2025 г., и то само в Белград. Нови Сад, Ниш, Крагуевац, Ужице, Нови Пазар и други градове в страната се включват едновременно в протестите.

[Исканията](https://n1info.rs/english/news/students-clear-up-demands/) са за публикуване на пълната документация за ремонта на железопътната гара в Нови Сад и наказания за виновните за инцидента, довел до смъртта на толкова хора; установяване и наказване на нападателите на демонстрантите; отпадане на обвиненията срещу хората, арестувани по време на протестите, увеличаване на бюджета на университетите с 20% (което беше прието на 12 декември 2024 г.). През юни към тях се добави и искането за предсрочни избори с краен срок 28 юни.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/10/IMG20250424101106.jpg)

Исканията на студентите. Снимка © Джорджа Спадони

Но [нападенията над протестиращи](https://balkaninsight.com/2025/01/28/serbian-students-report-attacks-in-wake-of-mass-highway-blockade/) не спират, демонстранти са задържани и заплашвани. След изтичането на ултиматума на студентите те подтикват протестиращите към гражданско неподчинение. Тогава ответната реакцията на режима на Вучич, идваща от полицията и от групировки, близки до властта, [става все по-брутална](https://www.lemonde.fr/en/international/article/2025/08/15/in-serbia-hundreds-arrested-in-violent-anti-government-protests-amid-reports-of-police-brutality%5F6744412%5F4.html#). Но протестите продължават.

#### След почти една година от трагедията документацията относно ремонтите все още не е изцяло достъпна. Договорите не са публични. И няма виновни. Ясно е обаче, че проектът е изпълнен от водещия инвеститор в Сърбия през последните години – Китай.

От 2013 г. китайското правителство прилага глобална стратегия за сътрудничество, известна като „Един пояс – един път“, която включва инвестиции [в около 70 страни и международни организации](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD%5F%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D1%81,%5F%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%5F%D0%BF%D1%8A%D1%82#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Belt%5Fand%5FRoad%5FInitiative%5Fparticipant%5Fmap.svg) за развиването на сухопътни и морски инфраструктурни проекти. [Сърбия е сред държавите с най-много привлечени проекти](https://www.svobodnaevropa.bg/a/sarbiya-novisad-gara-kitay--investitsii/33197590.html) в Европа, като от години Китай прави сериозни инвестиции в строежа на пътища, в железниците, в енергетиката на страната.

Ремонтът на гарата в Нови Сад е изпълнен от държавния консорциум *CRIC&CCCC*, който се състои от дружествата *China Railway International Group Co., Ltd* и *China Communications Construction Company, Ltd*. Втората фирма е сред най-големите инженерни и строителни компании в света, оперира в повече от 150 страни и е била [поставена под забрана от Световната банка](https://www.worldbank.org/en/news/press-release/2011/07/29/world-bank-applies-2009-debarment-to-china-communications-construction-company-limited-for-fraud-in-philippines-roads-project). Сръбските власти твърдят, че обновлението на козирката не е било част от проекта за жп гарата. Не са посочени обаче други отговорни лица.

### Реакциите на властта

В опит да се успокоят протестиращите, още в първия месец след трагедията оставки подават министърът на строителството, транспорта и инфраструктурата Горан Весич и министърът на търговията Томислав Момирович. Месеци след това [двамата са задържани](https://clubz.bg/164427) по обвинения в корупция. През януари от постовете си се отказват също премиерът Милош Вучевич и кметът на Нови Сад Милан Джурич след брутално нападение над протестиращите в града от група членове на СПП.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/10/IMG20250817145204.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/10/IMG20250817145349.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/10/IMG20250817145443.jpg)

Снимки: © Джорджа Спадони

#### До 15 март – деня, в който са предвидени [големи протести](https://www.svobodnaevropa.bg/a/33349032.html) „против корупцията, която убива“, контрамерките на Вучич се състоят основно в грубо омаловажаване на мащаба на демонстрациите и на намеренията на участниците в тях; в намеци за „цветна революция“; и разбира се, в масивна и безскрупулна кампания за оклеветяване на протестиращите в държавните медии, които управляващите контролират.

Няколко дни преди най-големия протест в Пионерския парк пред президентството и в непосредствена близост до парламента се появява палатков лагер, обитаван от [„студенти, които искат да посещават лекции“](https://www.balcanicaucaso.org/eng/Areas/Serbia/Cacilend-and-the-attempts-to-create-incidents-in-Belgrade-236902), официално посрещани от самия Вучич. Ден след ден паркът става все по-претъпкан, а средната възраст на присъстващите и изключително примитивният начин, по който се изразяват, поставят под въпрос тяхната роля на „студенти“.

Когато журналист от независимата медия *N1* [успява да влезе под прикритие](https://www.balcanicaucaso.org/eng/Areas/Serbia/Cacilend-and-the-attempts-to-create-incidents-in-Belgrade-236902) в лагера, установява, че всъщност това са хора, нарочно докарани от провинцията и от [Република Сръбска](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%5F%D0%A1%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B0), на които се плащат от 50 до 80 евро на ръка всеки ден, за да лагеруват. В този палатков лагер са забелязани и ветерани на „Червените барети“, водещи началото си от [Сръбската доброволческа гвардия на Аркан](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B0%5F%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%5F%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%8F), а по-късно влели се в специалните сили на Службата за държавна сигурност на Сърбия.

### Медиите

Същевременно държавните медии, включително и Радио-телевизия на Сърбия (РТС), са обвинявани от протестиращите, че заемат позицията на правителството, докато журналистите от независимите медии [са редовно заплашвани и нападани](https://www.instagram.com/reel/DO8YcYJiIbs/). През януари 2025 г. десетки хиляди студенти и граждани се събират пред сградата на РТС с искания за обективно отразяване на събитията. Тогава част от служителите на РТС излизат на балкона на сградата с [плакати в подкрепа на студентите](https://nova.rs/vesti/drustvo/studenti-krenuli-sa-studentskog-trga-na-protest-ispred-rts-a/). На 1 март новините на РТС излъчват на живо протестите в Ниш преди речта на Вучич, който на следващия ден [публично нарича кореспондентката на телевизията „идиотка“](https://nova.rs/vesti/politika/pogledajte-kako-je-vucic-sramno-izvredjao-novinarku-rts-video/). Проправителствените таблоиди веднага започват да говорят за „държавен преврат“.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/10/IMG20250427171219.jpg)

Протестите на студентите пред РТС през април. Снимка © Джорджа Спадони

В средата на април тази година студентите блокираха двете студиа на РТС в Белград в знак на протест срещу това, че от ноември 2024 г. регулаторният орган на сръбските електронни медии е без ръководство, както и че няма отразяване на групата студенти, отправили се на протестно шествие с велосипеди до Европейския парламент в Страсбург. Тогава служителите на РТС [публично изискват промяна в редакционната политика](https://vreme.com/en/razno/zbor-radnika-rts-rem-je-blokiran-a-javni-servis-taoc-politickog-cutanja/). След обявяването на нов конкурс за медийния регулатор 14-дневната блокада приключва.

### Почти една година след трагедията в Нови Сад 

сръбските студенти продължават да действат по [изключително смел](https://www.svobodnaevropa.bg/a/protest-sarbiya-politseysko-nasilie/33525453.html) и организиран начин. От една страна, вземат всяко решение по най-демократичния начин, като се събират в пленум, а от друга, нарочно нямат водеща публична фигура. Цялата комуникация минава през [техните канали в социалните мрежи](https://www.instagram.com/studenti%5Fu%5Fblokadi/). За разлика от родителите си, те нямат личен опит от 90-те и не са изпитали горчивото разочарование, което ги последва.

През ноември 1996 г. улиците на Белград и на други градове се изпълват с хиляди студенти, след като [Милошевич отказва да признае резултатите от местните избори](https://en.wikipedia.org/wiki/1996%E2%80%931997%5FSerbian%5Fprotests). В столицата на първия ред на шествието се вижда транспарант с надпис *Beograd je svet* („Белград е светът“) – въпреки репресивния и авторитарен режим градът не се предава на национализма и няма никакво намерение да изгуби космополитния дух, който винаги е бил характерен за него. Студентите протестират заедно с гражданите и опозиционната коалиция *Zajedno*, която включва и Демократическата партия *(Demokratska stranka)* на Зоран Джинджич. Репресиите на полицията са жестоки.

На 24 септември 2000 г., след няколко изменения в законодателството, се провеждат предсрочни президентски избори . Победата на кандидата на демократичната опозиционна коалиция *DOS* (*Demokratska Opozicija Srbije*) Воислав Кощуница, основен съперник на Милошевич, не е призната. Откриват се и нередности в избирателния процес. Това предизвиква обществено възмущение в цялата страна и хиляди граждани се събират в Белград. Милошевич заявява, че ще подаде оставка в края на мандата си – през юни 2001 г.

В рамките на няколко дни обаче положението в сръбската столица ескалира. На 5 октомври демонстрантите превземат сградата на РТС и подпалват парламента. Същия ден Милошевич подава оставка. Междувременно срещу него е повдигнато обвинение в Хага за престъпления срещу човечеството. През април 2001 г. е арестуван, а в края на юни е предаден на трибунала. Няколко месеца преди това Демократическата партия печели изборите и Джинджич става новият премиер. Избуява надеждата за демократично бъдеще за Сърбия, но и неприязънта сред националистите заради екстрадицията на бившия президент.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/10/IMG20250427163130.jpg)

Графит със Зоран Джинджич в близост до Философския факултет на Белградския университет. Снимка © Джорджа Спадони

#### На 12 март 2003 г. Зоран Джинджич е убит от снайперист, докато влиза в правителствената сграда през служебния вход. Споменът за този момент е запечатан в паметта на много сърби, но не и на настоящите студенти. Вероятно на това се дължи и тяхната устойчивост, която продължава да вдъхновява страната.

Пред блок 28 в Нови Белград двете жени ни гледат и очакват отговор на въпроса дали ще има блокада. С колегата ми обясняваме, че тези хора са група туристи от Италия, които развеждаме из града. Тогава жените се усмихват широко. *O, iz Italije! Kako divno, dobro nam došli!* („О, от Италия! Колко хубаво, добре сте ни дошли!“)Групата пита за какво сме говорили, и ние се възползваме от случая, за да продължим да обсъждаме положението в страната. И италианските, както и много други чуждестранни медии почти не отразяват събитията в Сърбия. 

В последния ден на обиколката, както обикновено, поискахме обратна връзка от гостите. Една двойка каза: 

> Признаваме, че дойдохме с много предразсъдъци за сърбите, защото последния път, когато при нас се е говорило за тях, беше във връзка с военни престъпления и други мрачни моменти, свързани с 90-те. И после – пълна тишина. Сега осъзнаваме, че въпреки тишината тук няма единствено военнопрестъпници и пропаганда. Има и общество с будно гражданско съзнание, което се бори за демокрация. За това трябва да се знае въпреки тишината. Трябва да се знае, че *Beograd je* отново *svet*.