> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Седмицата (7–12 март) - URL: https://www.toest.bg/editorial-7-12-march-2022/ - Published: 2022-03-12T00:03:21.000Z - Updated: 2023-01-03T15:52:48.000Z - Author: Йоанна Елми - Tags: редакционна, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46 Изтощение. Безсилие. Вина, че сме добре. Страх, че сме добре, но само засега. Това са част от емоциите, които споделяме през последните две седмици. И въпреки активната хибридна война, която се води в България; въпреки органичните пропутински настроения, които циркулират в родината, както в много бивши комунистически страни – доброто побеждава в реалността. [*Facebook* групата](https://www.facebook.com/groups/ukraine.bg/) в помощ на украинските бежанци в България вече наброява десетки хиляди членове, а кратък ежедневен прочит на дискусиите вътре ми дава надежда, че човешкото у човека надделява. И ако обществото е толкова добро, колкото са хората в него, то държавата е толкова ефективна, колкото са политиките ѝ – в това отношение адекватна стратегия по отношение на бежанците все още няма. Но ще стигнем и дотам. Където трябва да се признае – признаваме. Въпреки очевидния руски уклон у мнозина от българските политици (любимо засега е [изказването на бившия премиер Борисов](https://www.facebook.com/boyko.borissov.7/posts/3345365859024794), който не казва нищо, но за сметка на това с много думи звучи добре за всички страни, ако човек не се замисля много), правителството на Кирил Петков дава ясно да се разбере, че България застава на правилната страна на историята. И това е много, много важно – защото е рядкост, защото имаме навика да се снишаваме и защото в крайна сметка достойните и смели политически решения имат потенциала да вдъхновяват достойни и смели граждани. --- Недостойно продължават да се държат много от българските медии. [Примерите](https://www.facebook.com/christo.komarnitski/posts/10217010345929226), за съжаление, изобилстват. По този повод [разговарях](https://www.toest.bg/za-mediite-i-horata-vuzmozhna-li-e-regulatsiya-bez-tsenzura/) миналата седмица с медийни експерти, преподаватели и журналисти. Заедно размишлявахме дали е възможна регулация на медиите, но без цензура, и стигнахме до извода, че ако не искаме властта да предлага спорни мерки, които рискуваме да се превърнат в инструмент за репресия, правилата трябва да дойдат от самата гилдия. Гилдията обаче все още е твърде заета – в търсене на гледната точка на убиеца, в измислянето на най-скандалното заглавие, което да докара трафик и коментари в социалните мрежи, в размисли как точно да нарича инвазията в Украйна. --- Именно по повод състоянието на журналистиката видни личности изпратиха в неделя [отворено писмо](https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata%5Fv%5Fukraina/2022/03/06/4320362%5Fintelektualci%5Fda%5Fbudesh%5Fna%5Fstranata%5Fna%5Fagresora%5Fe/) до премиера, правителството, министри и СЕМ: > Разбираме, че рупорите на руската пропаганда няма да бъдат отстранени бързо от ефир. Но може да им се намери алтернатива – гледната точка на свободомислещите хора, представена от свободомислещи журналисти. \[…\] БНР и БНТ от години не изпълняват тези свои задължения – както заради политически поръчки, така и поради липсата на подготвени свободомислещи журналисти. Затова предлагаме в ефира на БНТ и БНР да намерят място авторски формати, които сега са изтикани в периферията на медийното пространство, но се водят от качествени и обективни журналисти. Формати, в които се отстоява обективната истина за войната в Украйна, а не се прави антидемократична пропаганда. --- Обратно към немощта на държавата, що се отнася до овладяването на бежанската вълна. Най-логично е с това да се заеме Държавната агенция за бежанците. Към момента обаче основно граждани и неправителствени организации поемат грижата за транспортирането и временното настаняване на бежанците от Украйна. Информацията, която ДАБ предоставя, е неясна и противоречива, а това поражда въпроси дали пък не се прикрива плачевното състояние на бежанските центрове из страната. По този повод [Венелина Попова се обърна към Държавната агенция за бежанците](https://www.toest.bg/institutsionalnata-nemosht-na-durzhavnata-agentsiya-za-bezhantsite/) с въпроси дали има стратегия за управлението на кризата и на каква подкрепа могат да разчитат бягащите от войната в Украйна. Отговорите не я изненадаха. Няма да изненадат и вас. --- Емилия Милчева също се рови в текущите проблеми на държавата – този път в нейния фокус е [ефективността на нашите спецслужби](https://www.toest.bg/kakvo-ako-zakriem-sluzhbite). „След всички пробиви в системата на националната сигурност, които не са били предотвратени от спецслужбите, съществуването им е трудно защитимо пред българските данъкоплатци. Тези пробойни костваха милиарди на България – защо тогава да даваме стотина милиона годишно (над 140 млн. лева за 2022 г.) за разходите на службите? А и те не понесоха никаква отговорност – нито за грешната прогноза за Украйна, нито за всички останали *пропуски*“, коментира Емилия. --- България изостава и по друг важен параграф: киберсигурността. По темата [разговарях с Делян Делчев](https://www.toest.bg/delyan-delchev-interview-cybersecurity/), ИТ експерт с познания и опит в сферата. Понеже тя е встрани от журналистическия ми фокус, зададох въпросите по същия начин, както вероятно бихте ги задали и вие: с какво се различават кибератаките от дезинформацията, има ли по-популярни методи за кибератака, имат ли държавите киберармии и т.н. И най-важното – каква е стратегията на България. Според Делчев и тук имаме отражение на по-голяма тенденция: проблемите се кърпят на парче и тичаме след тях, вместо да се подготвяме, за да се опитаме да ги предотвратим. При инвазията в Украйна виждаме отблизо как дигиталният фронт е от основна важност. Това е и мнението на украинския заместник-министър на дигиталната трансформация Александър Борняков, който разказва за [ключовите решения в сферата](https://www.wsj.com/articles/ukraine-official-says-digital-battlefield-is-key-to-war-with-russia-11646873316?mod=e2tw) пред *Wall Street Journal*. По негови думи, украинската стратегия включва дигитализацията на държавните услуги, подсилване на инфраструктурата, активна борба с дезинформацията и мисинформацията онлайн и дори създаване на ИТ армия, която да контраатакува. --- „Авторитетът на международните посредници не трябва да бъде поставян под съмнение, защото особено сега, след 24 февруари, светът се нуждае изключително много от него. Нито войната в Украйна, нито продължаващият вече 70 години конфликт в Близкия изток ще намерят своето решение с военни средства“, пише Мирослав Зафиров в своя анализ на [отражението на войната в Украйна върху световната дипломация](https://www.toest.bg/diplomatsiya-v-opasnost/). Той дава за пример състоянието на израелско-палестинските мирни преговори в момента и смята, че пренебрегването на дипломацията за сметка на аргументите на силата ще има пагубни последици. --- В цялата лудост на света не бива да забравяме грижата за себе си, особено когато все още имаме късмета да можем да си я позволим. За щастие, не знаем какво е основите, на които се гради животът – подслон, храна, безопасност – да бъдат взривени, унищожени… Понякога грижата може да бъде просто малко време с книга в ръка. Из няколко по-нови заглавия се разхожда [Зорница Христова в рубриката „По буквите“](https://www.toest.bg/po-bukvite-ishiguro-chavez-perez-tokarczuk). Тазседмичните ѝ предложения са „Клара и слънцето“ от Казуо Ишигуро, „Уважение“ от Инти Чавес Перес и „Чувствителният разказвач“ от Олга Токарчук. Въпросите, които тези книги ни отправят, всъщност са много уместни в контекста на новата кървава война в Европа: Има ли нещо у нас, което не би могло да бъде *deepfaked*? Как познанието за себе си те прави по-добър в отношението към другите, към света като цяло? Съществува ли изобщо голяма, неутрална и обективна вселена? Ясно е, че нямаме време за всички книги, но на ваше място бих отделила няколко минути за размислите на Зорница относно тези три. --- Бях решила, че след две години пандемия, през 2022 г. ще си взема кратка почивка от работата с дезинформацията, която е доста натоварваща психически. За добро или лошо, конфликтът в Украйна сложи край на тези планове. С радост открих, че от „Булевард България“ са [проследили и превели](https://boulevardbulgaria.bg/articles/nay-opasnata-ruska-propaganda-i-kak-balgariya-dava-svoya-prinos-v-trolskata-voyna) интересна *Twitter* нишка на комуникационен експерт, който разказва не само как работят тролските фабрики, но и… каква е българската следа. Надали ще има изненадани: основен проводник е Диляна Гайтанджиева, която работи в „Труд“ и публикува текстовете си на английски в регистриран от нея и на нейно име сайт с български домейн. „Гайтанджиева беше сред остриетата на Николай Бареков в ТВ7, където основно беше ангажирана с „разследвания“ срещу „кръга *Капитал*“, пишат от изданието. На източния фронт нищо ново. В страницата „Срещу дезинформацията“ пък може да видите нагледни примери как [едни и същи коментари се публикуват от най-различни акаунти](https://www.facebook.com/BGvsDisinfo/posts/1076815612875224) в страховито информационно цунами. Колегата Георги А. Ангелов също [публикува](https://twitter.com/No%5Fname%5FNo%5Fuser/status/1501955700863475717) примери в профила си в *Twitter*. Ако някои български политици изобщо не дават признаци, че се срамуват от пропутинските си връзки, то италианският популист [Матео Салвини бе поставен в конфузна ситуация](https://www.mediapool.bg/shut-kloun-salvini-be-razkritikuvan-za-podkrepata-mu-kam-putin-news333133.html) по време на посещението си в полски град, намиращ се на границата с Украйна. По време на пресконференция кметът на града развя тениска с лика на Владимир Путин – същата, каквато самият Салвини е носил преди години, докато [позира за снимка на Червения площад](https://www.thetimes.co.uk/article/salvini-told-by-kremlin-to-ban-strike-7k07nhwn9). Дезинформацията разчита на късата памет, така че е важно да се припомнят някои удобно забравени факти. Тези дни из социалните мрежи срещнах две изказвания, които ме впечатлиха: един [хубав, остър очерк](https://www.facebook.com/willow.laura/posts/10221347605661896) и една [вдъхновяваща история](https://www.facebook.com/permalink.php?story%5Ffbid=2166185806880871&id=100004684188803), с посланията на които искам да завърша днешния бюлетин. Дезинформацията [изкриви](https://offnews.bg/analizi-i-komentari/ne-ne-se-davat-po-40-lv-na-den-na-bezhanetc-a-na-priiutilite-gi-hot-772128.html) новината за държавните компенсации за хотелиерите, приели бежанци. Много българи се възмутиха, а след това много други българи се възмутиха от първите възмутени, и т.н. Ясно е, че невежеството не се бори с възмущение, а с активни образователни и медийни реформи. По тази тема сме [писали](https://www.toest.bg/tag/21st-century-school/) много. Разколът и свадите нямат нужда от допълнителна платформа, те са достатъчно кресливи, както [коментира](https://www.facebook.com/kapkato/posts/10224837646542914) и журналистката Капка Тодорова. Да наблегнем вместо това на ежедневните геройства – хората, които вършат своята работа, за да върви обществото ни напред. Защото, макар че сме изправени пред ситуация, твърде близка до 40-те години на миналия век, България към момента избира да върви в съвсем друга посока, въпреки спънките. А това, скъпи читатели, никак не е малко. И така, днес [мисията на „Тоест“](https://www.toest.bg/about/) ми се струва по-важна от всякога. Затова продължавайте [да ни подкрепяте](https://www.toest.bg/support-us/). Защото да вършим работата си в крайна сметка е най-доброто, което можем да направим в момента. И е безкрайно нужно. Заедно не сме безсилни.