> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Седмицата (3–7 януари) - URL: https://www.toest.bg/editorial-3-7-jan-2022/ - Published: 2022-01-07T22:00:05.000Z - Updated: 2023-01-03T16:02:41.000Z - Author: Йовко Ламбрев - Tags: редакционна, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46 България изпрати 2021 година вторачена в промяната. И разбира се, както е обичайно, някои гарнираха промяната с надежда, други я поръсиха със скептицизъм, а трети я овкусиха с отрицания. Уви, границата между две години не е нищо повече от дата в календара, която е само репер във времето, но сама по себе си не обещава и не гарантира нищо. Още по-малко промяна. От „Тоест“ обаче правим нашата малка промяна. Започваме новата година с различен ритъм на публикациите, които няма да излизат както през последните три години само в събота. Материалите вече ще се появяват на сайта през цялата седмица, а в събота само ще обобщаваме всичко публикувано в обичайната си редакционна статия, която четете в момента. Може да я получавате и като [бюлетин директно по имейла](http://eepurl.com/dOkDbb), ако сте се абонирали за това. Така тези от вас, които са свикнали да четат „Тоест“ със съботното си сутрешно кафе, могат да продължават да го правят. А тези, които предпочитат да отварят директно сайта ни, ще откриват нови публикации в различни дни. Редакционните ни статии „Седмицата“ занапред ще бъдат подписвани от някой от нашите автори или редактори и ще се подготвят от различен човек от екипа ни. Той ще има свободата да пречупва представянето на статиите ни през своя поглед, с което търсим различния дискурс и почерк. По своя преценка седмичният коментатор може да представя накратко и теми от български и чуждестранни медии, които е преценил за важни, както и да реферира към материали извън публикуваните в „Тоест“. И през 2022 г. ще продължим да коментираме и анализираме по-важното от новинарския поток и сферата на културата. Избирателно, с чувствителността на нашите автори към общественозначимите въпроси и теми за бъдещето на всички ни. --- В края на миналата година в „По буквите“ Зорница Христова представи сборника с избрани стихове на немската поетеса Нели Закс „Смъртта още празнува живота“. Тогава ни обеща [интервю с преводача на сборника Любомир Илиев](https://www.toest.bg/lyubomir-iliev-interview-nelly-sachs/). Вчера (петък) публикувахме техния изключително интересен разговор. Рядко може да попаднете на такова интервю, затова нека започнем обзора на седмицата, а и новата година с разговор за трудна поезия вместо с анализ на *непосилната лекота* на политиката. --- Да продължим с друга книга. Не от тези, които обикновено представяме в рубриката си „На второ четене“. Необичайно личен и емоционален е текстът на Стефан Иванов, който този път е повече музикален фен. В рецензията си на [„Аз | Остава“](https://www.toest.bg/na-vtoro-chetene-az-ostava/) от Георги Гаврилов, Мария Куманова и Наталия Иванова той пише: „… това е книга, създадена с грижа, внимание и желание за изчерпателност. Самият том като обект и полиграфия също е впечатляващ с обема и качеството си. Това не е обичайна биография на музиканти, а е пъзел от разговори, снимки, текстове на песни и думи от хора, близки на групата.“ --- Идната седмица, на 12 януари, предстои среща на Съвета „НАТО–Русия“, който не е заседавал от 2019 г. Поводът, разбира се, е дрънкането на оръжия на границата между Украйна и Русия. Преди това, на 10 януари, официални представители на Вашингтон и Москва ще имат предварителни разговори в Женева. На този фон през изминалата седмица избухна и ожесточен вътрешен конфликт в Казахстан. По тези теми [Венелина Попова разговаря с Деян Кюранов](https://www.toest.bg/deyan-kyuranov-interview/), доктор по философия, политически изследовател и програмен директор в Центъра за либерални стратегии. --- На 6 януари се навърши една година от атаката над Капитолия от привърженици на Доналд Тръмп, който отказа да признае изборната си загуба. Срамно събитие, което обаче е ключово за историята на САЩ и бъдещето на американската политика. По този повод „Ню Йорк Таймс“ започна [поредица от публицистични есета](https://www.nytimes.com/2022/01/06/opinion/jan-6-anniversary-package.html), всяко от което заслужава внимание. Ние ви подаряваме отключен линк към есето на Франсис Фукуяма [*One Single Day. That’s All It Took for the World to Look Away From Us*](https://www.nytimes.com/2022/01/05/opinion/jan-6-global-democracy.html?unlocked%5Farticle%5Fcode=AAAAAAAAAAAAAAAACEIPuonUktbfqYhkSVUbBibSRdkhrxqAwvrGxvliw3D6KyKcTXNOwuESCJKJ8FaLZbZmY5F7-QWnc-J7Ee1lQu1unKgYNlZxSgKsr9zdyJhdKChvosftBjppms%5FBULx9oDSwYCzlcOolybHg50iIOmj6SeeIhy1aUQVhoZZicluq2GVZhfuWV74ohaQtmKspFZt4RjwfZSGVvvaOCx92OdmObBq0-RBhEqgCGmmVxYjAnupGJAZCClvGT2d94XI86b5fOtAVOKX-LX0waUl3iNWLlKotWUbv9m0AVH0&smid=url-share), което е част от поредицата. Социалните мрежи и особено *Facebook* носят огромна вина за насъскването и радикализирането на хората, както и за разделението на обществото на воюващи лагери по една или друга тема. И това продължава. Изданието *The Markup* създаде и поддържа инструмент за анализ на информацията, която алгоритмите на *Facebook* селектират и предлагат на американците според техните политически симпатии. Година по-късно наблюденията показват, че привържениците на демократите и тези на републиканците на практика виждат две напълно различни версии на социалната мрежа. Прочетете повече в статията [*One Year After the Capitol Riot, Americans Still See Two Very Different Facebooks*](https://themarkup.org/citizen-browser/2022/01/06/one-year-after-the-capitol-riot-americans-still-see-two-very-different-facebooks). --- Фалшивите новини и дезинформацията объркаха хората и относно значимостта и безопасността на ваксините. А това застрашава живота на уязвимите хора навсякъде – особено на болните, възрастните, медиците, живеещите и работещите в домове за възрастни хора. У нас част от вината, за съжаление, се носи и от лекари, които не застанаха с професионалния си и морален авторитет зад науката и не направиха нужното, за да разсеят съмненията на хората. Дори по-лошо, голяма част от медицинските лица подхранваха и споделяха тези съмнения. А проблемът е, че всеки, който не е ваксиниран, улеснява разпространението на заразата в обществото и увеличава вероятността коронавирусът да стигне до уязвими хора. Разпространението на вируса има и значително икономическо въздействие, тъй като инфекцията засилва недостига на работници и служители, включително на медици, и забавя възстановяването на икономиката във всички области. В същото време уязвими в някакъв момент може да бъдем всички, колкото и млади или здрави да ни се струва, че сме в момента. Злоупотребата с тази тема с цел извличане на политическа популярност е опасно и безчовечно, защото се измерва със загуба на човешки живот. Въпреки това местни политици го правят без никакви скрупули, подхранвайки страховете и колебанията на хората и безцеремонно отричайки научния консенсус по темата. На това е посветена статията на Зорница Латева [„*COVID-19* за политическа употреба“](https://www.toest.bg/covid-19-za-politicheska-upotreba/), която публикувахме още преди празниците. --- Не пропускайте и материала на Константина Василева [„Как липсата на стандарти за отразяване на научни теми допринася за инфодемията“](https://www.toest.bg/kak-lipsata-na-standarti-za-otrazyavane-na-nauchni-temi-dopronasya-za-infodemiyata/), който чудесно обобщава добрите и лошите практики, както и дефицитите, които медиите, за съжаление, демонстрират при отразяването на научни теми. В синхрон с добрите практики, съдържанието на статията беше проверено от д-р Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория в Университета в Берн, и допълнено с неговия личен коментар. За да добавим още контекст по темата *COVID-19* и как се справят на други места по света, прочетете материала на *ProPublica* за това как Хонконг се справя с пандемията: [*I Saw Firsthand What It Takes to Keep COVID Out of Hong Kong. It Felt Like a Different Planet*](https://www.propublica.org/article/i-saw-firsthand-what-it-takes-to-keep-covid-out-of-hong-kong-it-felt-like-a-different-planet). --- Темата за българо-македонските отношения и търсенето на решение за отпадане на нашето вето върху преговорната рамка за присъединяване на Северна Македония към ЕС ще продължава да стои на дневен ред. Дали е възможна някаква развръзка след последното преразпределение на политическия пейзаж у нас, е тема на анализа на Александър Нуцов [„Македонският въпрос в контекста на политическите промени в България“](https://www.toest.bg/makedonskiyat-vupros-v-konteksta-na-politicheskite-promeni-v-bulgaria/), публикуван преди коледните празници. --- Новогодишният ни подарък за нашите читатели бе непубликуваният досега на български език разказ на Капка Касабова [„Деветата чешма. Един ден на колибите“](https://www.toest.bg/devetata-cheshma/). Оригиналът на английски излезе в 157-мия брой на британското литературно списаниe *Granta*. Българският текст е преведен от Мария Змийчарова и от самата авторка. Ако сте го пропуснали между празниците, струва си да отделите време за него сега. --- Накрая нека припомним, че през седмицата големият испански режисьор, хуманист и запален фотограф Карлос Саура навърши 90 години. Смятан за един от живите класици на съвременното европейско кино, той продължава да прави [филми](https://www.imdb.com/name/nm0767022/) и [изложби](https://www.talentoabordo.com/en/photography/carlos-saura), чрез които води своите битки срещу политическите недъзи, корупцията, цензурата над медиите и авторитаризма. Самият той, повлиян от творци като Луис Бунюел и вдъхновяващ други, като Педро Алмодовар, ползва метафорите на изкуството си, за да провокира обществена промяна – нещо, в което той намира смисъла на изкуството. Нещо, за което тъжно малко негови по-млади съвременници имат кураж и гръбнак. Споменавайки тримата режисьори в едно изречение, ви провокираме да гледате филма на Карлос Саура [„Ментово фрапе“ (1967)](https://www.criterionchannel.com/peppermint-frappe) – един от испанските филми, от които Алмодовар признава, че черпи вдъхновение, и в същото време е своеобразно преклонение пред Луис Бунюел. А метафората е скрита около главната героиня – едно модерно и много свободно момиче, контрапункт на всичко, което е Испания през 60-те. Филмът може да се тълкува и като завоалирано обвинение срещу репресиите и лицемерието на дребната буржоазия от онова време, но е много повече от това. Това е от мен тази седмица. Приятно четене и гледане! И за много години!