> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Седмицата (21–26 март)
- URL: https://www.toest.bg/editorial-21-26-march-2022/
- Published: 2022-03-25T22:06:12.000Z
- Updated: 2023-01-03T15:49:44.000Z
- Author: Светла Енчева
- Tags: редакционна, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

Колко хубаво би било да започнем този бюлетин с „Войната свърши“! Но уви, през изминалата седмица войната на Русия срещу Украйна закръгли един месец. Мащабът на разрушенията, броят на жертвите и начините за оцеляване на живите в най-засегнатите райони – дори опитът да си представим тези неща надхвърля прага на поносимост.

---

През седмицата се закръгли още нещо – правителството навърши 100 дни. На тази тема е посветен обзорът на Емилия Милчева [„Стоте дни. Променливо, но без Промяна“](https://www.toest.bg/stote-dni-promenlivo-no-bez-promyana/). За този период е приет бюджетът за 2022 г., сменен е министърът на отбраната и няколко държавни институции се сдобиха с нови ръководители. Но обещаното повишаване на равнището на ваксинация срещу *COVID-19* така и не се осъществи, нито преструктурирането на Антикорупционната комисия. А в контекста на войната енергийната криза ще се задълбочава. Управляващата коалиция така и не е станала единен отбор, а „Продължаваме промяната“ още не е регистрирана партия. Коментарът на Емилия е публикуван, преди парламентът да гласува на първо четене закриването на специализираното правосъдие.

---

[„Де са ти, Гешев, осъдените олигарси?“](https://www.toest.bg/de-sa-ti-geshev-osudenite-oligarsi/), пита Венелина Попова. Статията ѝ тази седмица е за нежеланието на прокуратурата да разпита намиращия се в Дубай Васил Божков, за когото не пропуска да отбележи, че е обвинен за 19 престъпления. Името му нашумя отново след арестите на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова, извършени въз основа на негов сигнал. Според публично изразени мнения на юристи, както и според вътрешния министър Бойко Рашков няма процесуални пречки за разпита на Божков, който е един от най-богатите олигарси в България. С действията си досега обаче главният прокурор Иван Гешев демонстрира двойни стандарти по отношение на това кого обвинява, кого арестува и кого разпитва.

---

Откакто започна войната, изгледах украинския сериал „Слуга на народа“, в който Володимир Зеленски влиза в бъдещото си амплоа – на президент на Украйна. В статията си [„*Слуга на народа* срещу пропагандата“](https://www.toest.bg/sluga-na-naroda-sreshtu-propagandata/) споделям впечатления от сериала. Видя ми се важно да го направя, защото той поставя под въпрос не само много от опорните точки на Русия, а и част от нашите собствени стереотипи. За нас например е естествено, че какъвто език говориш, такава е и националната ти идентичност. И не е трудно да повярваме, че рускоезичното население в Украйна е проруски настроено. Как тогава да си обясним факта, че самият сериал със Зеленски е на руски, което обаче не е предпоставка той да капитулира пред Русия?

---

[„Русия ще засили хибридната си война, за да предизвика разделение в България“](https://www.toest.bg/mihail-naydenov-interview-nato/), смята експертът по отбрана и сигурност Михаил Найденов. С него разговаря Йоанна Елми. Според експерта, ако страната ни не членуваше в НАТО, нямаше да може да се присъедини и към ЕС. Членството в този отбранителен съюз ни дава сигурност и международен авторитет. Хибридната война на Русия, от друга страна, е заплаха за нашата национална сигурност. А Русия, както знаем, възприема НАТО като враждебна на нея сила. Тя няма да преглътне, ако Украйна се присъедини към Алианса. Според Найденов Путин е започнал тази завоевателна война, за да попречи на Украйна да стане част от евро-атлантическата общност.

---

В колонката „По буквите“ [Зорница Христова ни представя поредните три нови книги](https://www.toest.bg/po-bukvite-urosevik-gilbert-romanyshyn-lesiv/), привлекли вниманието ѝ. Първата от тях е „Петмез“ на Влада Урошевич. Книгата е като разширено стихотворение под формата на роман; като мазе, превърнато в бомбоубежище. Художничката Люба Халева превръща бялото поле на една страница в процеп, от който някой наблюдава насекомите на думите, а преводът на Русанка Ляпова е чуден.

Втората книга е стихосбирката „Да се откажеш от рая“ на Джак Гилбърт, в превод на Димитър Кенаров. Поезията на Гилбърт е апология на пътуването на скърбящата майка към Сиракуза, за което Сенека я призовава. Тя е защита на любовта към живота дори когато тази любов внушава вина.

Третата книга е „Войната, която промени Рондо“ от Романа Романишич и Андрий Лесив, издадена от „Софтпрес“. На пръв поглед историята е ясна и почти плакатна. Едно приказно градче е разрушено от войната, но накрая добрите побеждават лошите. По-интересни са обаче малките натрупвания на смисъла. А те отвеждат към неплакатното и човешкото в книгата. Темите на избраните от Зорница книги се спояват от стихотворението „Мечка страх“ на титуляря на „По буквите“ Марин Бодаков.

---

Докато сме на поетична вълна – на 21 март беше Международният ден на поезията. По този повод „Тоест“ публикува в социалните мрежи [стихотворение на нидерландския поет Ремко Камперт](https://www.facebook.com/toest.bg/posts/935606653803834). Преводът му на български от Мария Енчева е част от инициатива в подкрепа на Украйна на нидерландското издателство *De Bezige Bij*, което представя произведението на няколко европейски езика. Историята на стихотворението е свързана с бащата на Камперт, Ян, който е участвал в Съпротивата против нацизма и загива през 1943 г. в концлагер:

> съпротивата не започва с големи думи  
> а с малки стъпки  
>  
> както бурята с глухо бучене в двора  
> както котка на която е влязла пакост в ума  
>  
> както широките реки  
> с малкия извор  
> притулен в гората  
>  
> както морето от пламъци  
> със същата клечка  
> която пали цигара  
>  
> както любовта с поглед  
> с докосване или нещо необикновено в гласа  
>  
> с въпрос който задаваш на себе си  
> с това започва съпротивата  
>  
> после задаваш въпроса на друг

---

„Един ден името Мариупол ще се върне като име на съдебен процес. Снимките на масовите гробове и разказите за глада ще оживеят наново в съдебната зала, името на почти всеки стрелец по града ще бъде научено, ще има присъди за виновните и техните командири.“ С тези думи започва хващащата за гърлото статия [„Мариупол. Как за няколко дни изчезна цял град“](https://www.svobodnaevropa.bg/a/31764698.html), публикувана в „Свободна Европа“. Авторът ѝ може да е само Татяна Ваксберг. Освен че е наблюдавала процесите в Хага за военните престъпления в бивша Югославия и разбира от тази материя, в материалите ѝ няма излишни думи, а всичко казано попада право в целта.

---

Финалът на тазседмичния бюлетин отново е под знака на войната, но излъчва позитивизъм. В четвъртък в София се проведе шествие в подкрепа на Украйна. На него дойдоха толкова много хора, че краят им не се виждаше. Тази демонстрация създаде усещането, че София е нормална европейска столица, а България – уважаваща себе си европейска държава, която този път стои на правилната страна на историята. Ако и вие имате нужда от това усещане, за да компенсирате неприятния вкус от не особено последователната ни външна политика, ето един вдъхновяващ запис от въздуха, дело на Иво Петров: