> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Седмицата в „Тоест“ (2–7 март) - URL: https://www.toest.bg/editorial-2-7-march-2020/ - Published: 2020-03-07T01:00:18.000Z - Updated: 2023-01-03T16:46:00.000Z - Author: Тоест - Tags: редакционна, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46 В интерактивен материал, който публикувахме през седмицата, Йоанна Елми и Мария Бабикян описват крачка след крачка събитията по един жесток път: [превръщането на бежанците в политически инструмент на Ердоган](https://www.toest.bg/bezhantsite-politicheski-instrument-za-erdogan/). Какво се случи през 2011 г.? А през октомври 2015 г.? Къде сме ние? И какво става в Турция, която има над 3,5 млн. имигранти на собствената си територия? Двете авторки казват: „Европа продължава да е в капана на криза на общественото мнение, тъй като бежанците все още представляват сериозна разделителна линия в европейското пространство. В този контекст играта на „пускане на бежанците“ придобива своя политически смисъл, макар да е морално неприемлива.“ --- Продължаваме темата с [важен материал на Десислава Микова](https://www.toest.bg/nenauchenite-urotsi-na-es) за последните събития по югоизточната граница на Европейския съюз. В анализа ѝ се включва и политологът Димитър Бечев, експерт по геополитическите въпроси на Балканите, Турция и Русия, старши сътрудник към Атлантическия съвет в САЩ и преподавател в Университета на Северна Каролина. Според него Механизмът за бежанците в Турция има много минуси, но вероятно е по-малкото зло. „Ако няма сделка, Ердоган би използвал мигрантите като заплаха, а от своя страна Гърция и ЕС ще третират това като въпрос на националната сигурност и ще разполагат сили, които да стрелят по границата. Това ще обезсмисли цялата политика за убежище“, отбелязва анализаторът. --- „От това дали българската дипломация ще успее да запази баланс в отношението си към Турция и Гърция, без да предава интересите на съюзниците си от НАТО и ЕС, зависи в голяма степен как ще се позиционираме в този сложен геополитически конфликт и дали ще успеем да предотвратим нахлуването на бежанската вълна у нас“, заявява [Венелина Попова след обстоен анализ](https://www.toest.bg/kogato-atovete-se-ritat-magaretata-si-trayat) на действията на министър-председателя Бойко Борисов и президента Румен Радев както у нас, така и в чужбина. --- „Частните лотарии са мъртви, да живее държавната“, иронично възкликва [Емилия Милчева](https://www.toest.bg/vmesto-novini-2-6-march-2020) в седмичния си обзор [„Вместо новини“](https://www.toest.bg/tag/vmesto-novini/). А държавната лотария става „майчица“ на ПФК „Левски“ – стига толкоз „бащици“. „Бащиците“ назначават някого от свитата си в ръководствата на клубовете. Така например административен директор на „Левски“ е била секретарката на Васил Божков. Къде ли е шофьорът му? За сина му знаем – пуснат под гаранция. Ще прави ли своя партия Цветан Цветанов, или ще е епицентърът за нови трусове вдясно? Емилия се вглежда в графитите на последната седмица – какво натрапчиво се повтаря, къде още по-дълбоко буксуваме. --- Какъв е животът в Китай по време на коронавируса? Как се хранят хората, когато нямат право да напускат домовете си? Как се осъществява снабдяването с продукти? Ами с новини? Как официалната правителствена информация се уравновесява с истината от писателските блогове в едно тотално контролирано общество? Безспорно коронавирусът промени човешкото общежитие не само в Ухан. Можем ли изобщо да прогнозираме икономическите последствия от епидемията? А политическите и социалните? [Стефан Русинов споделя с нас наученото от китайските писатели и от приятелите](https://www.toest.bg/zhivot-po-vreme-na-coronavirus), с които е разговарял през последните дни. Докога хората ще издържат? „Докогато – дотогава“ е отговорът. Съвсем китайски, нали? --- Какви са етичните дилеми на съвременната журналистика – това е темата на второто издание на рубриката [„На второ четене“](https://www.toest.bg/culture/na-vtoro-chetene/). Този път [Стефан Иванов ни обръща внимание на книгата „Селото“](https://www.toest.bg/seloto). Ще кажете: „Глобалното село“ на Маршъл Маклуън. Не, става дума за романа на Никита Лалвани за индийски затвор, чийто директор е чел „Надзор и наказание“ на Мишел Фуко, но знае, че доверието към затворника предизвиква доверие. За него това не е затвор, а по-скоро селска общност. Но пристига телевизионен екип с добросъвестна журналистка и обръгнала продуцентка – и злоупотребите с истината започват. Стефан ни разказва как всичко това се превръща в силна литература, която пита как заради журналистиката може да загубиш душата си. --- Душа – дума, която употребяваме все по-рядко. „Комуникационните технологии не улавят човешката душа. А душата още е жива“, заявява пред проф. Минка Златева не друг, а носителката на Нобелова награда за литература Светлана Алексиевич. Науката за комуникацията не може да определи и на кого точно принадлежи Алексиевич – на литературата или на журналистиката. И двете са ѝ тесни. Формалният повод за интервюто е десетото юбилейно издание на наградите „Ришард Капушчински“, връчвани за майсторски литературен репортаж. [Какво означава Капушчински за Алексиевич](https://www.toest.bg/svetlana-alexievich-interview-kapuscinski), за съвременните медии, за тяхното бъдеще? А реалността още преобръща душата. --- Рубриката [„По буквите“](https://www.toest.bg/culture/po-bukvite/) този път събира един философ, две защитнички на женските права и един прочут автор на рисувани детски книги. Със сигурност те има за какво да говорят помежду си: за човешкото и за чудовищното, за дивите неща вътре в нас и навън, за равнопоставеността и битките… Едно нещо обединява и трите нови издания, които [Марин Бодаков ни представя](https://www.toest.bg/agamben-breen-jordahl-sendak) – в тях изображенията и текстът се подкрепят взаимно, а щекотливите въпроси получават заслужени отговори. --- Книгата „Аз съм българка“ очевидно е свръхамбициозен проект. И разминаването между силните визуални решения на Капка Кънева и нейния екип от 40 художнички и калпавите, преработени от жълтата преса текстове на Петя Александрова е най-малкият му проблем. Унизителен подбор на 40 българки, примитивен разказ на техните истории и обслужване на патриархалната логика, съмнителна редакторска работа… [В прецизен анализ Надежда Радулова показва](https://www.toest.bg/az-sum-bulgarka) как се употребява българската история за псевдопатриотични жестове, които се осребряват достатъчно добре. Жестове, които граничат с кича. А „Аз съм българка“ е книга за деца. И от това става страшно! Пожелаваме ви приятно четене на броя!