> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# С надеждата за Доломити. Дъждовен пътепис от родния край на Дино Будзати
- URL: https://www.toest.bg/dolomites-belluno-dino-buzzati/
- Published: 2019-04-13T05:00:02.000Z
- Updated: 2023-01-13T08:25:22.000Z
- Author: Нева Мичева
- Tags: култура, Европа, Италия, книги, портрет, пътешествия, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

Един мъж излиза на съботна разходка с приятели. Минават покрай огромна жилищна постройка в покрайнините – от калкана стърчи желязо, нашият решава да го използва като висилка и се набира. Когато го пуска, вижда как в стената плъзва пукнатина, която „събужда“ куп стари дефекти, и малко след небрежния жест на героя цялата паянтова сграда се срива, повлякла в руините си десетки семейства. Побъркващата неизбежност на трагедията, отключена от дребното избежимо действие, прави „Рухването на Баливерна“ един от най-впечатляващите разкази, които съм чела през живота си. Интересно е, че повечето от останалите най-впечатляващи са също на [Дино Будзати](https://www.goodreads.com/author%5Fblog%5Fposts/5414107) (1906­–1972) – журналист, художник и писател с рядко щедро въображение.

В „Омагьосаното сако“ един човек вади от джоба си неограничени количества пари, които не е слагал там, докато не установява, че всяко ново „теглене“ е пряко свързано с бедствия в други части на планетата. В [„Хлебарката“](https://www.goodreads.com/author%5Fblog%5Fposts/4276990) агонията на премазаното насекомо изкривява времето и пространството. В „Краят на света“ гигантски пестник изниква в небето над града. В „Една нечестива любов“ дяволита къща съблазнява минувач. В „Броненосецът Смърт“ нацистки кораб влиза във вагнеровски сблъсък с флотилията на преизподнята…

Веднъж направих допитване сред приятелите си: има ли място, което да сте посетили заради книга, която обичате? Най-честият от положителните отговори се оказа Вишеград – заради [„Мостът на Дрина“](https://www.goodreads.com/book/show/7881123). Е, аз не само съм чела и съпреживявала, но и по свой почин и с огромна охота съм превела на български змейовете, светците, „моторните чуми“ и [сицилианските мечки](https://www.goodreads.com/book/show/22130711) на Дино Будзати… и понеже няма как да се отбия в главата на писателя, откъдето са се взели тези чудесии, в първите дни на април поех към Белуно. Исках да видя родната му [Вила „Будзати“](http://www.villabuzzati.com/) и най-вече Доломитите, които се издигат недалеч.

![Колкото по-ясно е небето, толкова по-високи и по-близки изглеждат Доломитите](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8045.jpg "Доломитите")

Колкото по-ясно е небето, толкова по-високи и по-близки изглеждат Доломитите

![Поглед към Двореца на венецианските управници (Palazzo dei Rettori), едно от знаковите здания в центъра на Белуно](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8061.jpg "Дворецът на венецианските управници")

Поглед към Двореца на венецианските управници (Palazzo dei Rettori), едно от знаковите здания в центъра на Белуно

![Детайл от фасадата на пощата – типична постройка от края на 30-те години, тоест от периода на фашизма в Италия](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8066.jpg "Детайл от фасада")

Детайл от фасадата на пощата – типична постройка от края на 30-те години, тоест от периода на фашизма в Италия

![Репродукция на фреска от Помпонио Амалтео (1505–1588) върху стената на белунска къща. Автор: Марта Фарина](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8078.jpg "DSC_8078")

Репродукция на фреска от [Помпонио Амалтео](https://en.wikipedia.org/wiki/Pomponio%5FAmalteo) (1505–1588) върху стената на белунска къща, автор [Марта Фарина](http://www.martafarina.net/bio/)

![Река Пиаве, която от Доломитите се спуска към Адриатическо море](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8080.jpg "Река Пиаве")

Река Пиаве, която от Доломитите се спуска към Адриатическо море

![Базиликата „Сан Мартино“, завършена през XVII век](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8105.jpg "Базиликата „Сан Мартино“")

Базиликата „Сан Мартино“, завършена през XVII век

![Детайл от фонтана „Сан Лукано“](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8121.jpg "Детайл от фонтана „Сан Лукано“")

Детайл от фонтана „Сан Лукано“

![Възрастен човек помага на куче да се напие с вода от фонтана „Сан Лукано“ на Пазарния площад](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8139.jpg "До фонтана „Сан Лукано“")

Възрастен човек помага на куче да се напие с вода от фонтана „Сан Лукано“ на Пазарния площад

![Стенопис до входа на църквата „Сан Роко“ (XVI в.) на Площада на мъчениците](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8153.jpg "Църквата „Сан Роко“")

Стенопис до входа на църквата „Сан Роко“ (XVI в.) на Площада на мъчениците

![Случаен изглед от Белуно](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8162.jpg "Белуно")

Случаен изглед от Белуно

![Част от произведението на колумбийката Бастардия, посветено на човешките и птичите миграции и нарисувано върху спуснатите ролетки на изоставения хотел „Централ“ на ул. „Лорето“](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8224.jpg "Хотел „Централ“")

Част от произведението на колумбийката [Бастардия](http://www.bastardilla.org/), посветено на човешките и птичите миграции и нарисувано върху спуснатите ролетки на изоставения хотел „Централ“ на ул. „Лорето“

![Кътче, посветено на произведенията на Будзати, в едно от заведенията под портиците на централния площад](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8227.jpg "Кътче на Будзати")

Кътче, посветено на произведенията на Будзати, в едно от заведенията под портиците на централния площад

![Ул. „Дино Будзати“, по-известна като „Панорамната“](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8291.jpg "Ул. „Дино Будзати“")

Ул. „Дино Будзати“, по-известна като „Панорамната“

За вилата Будзати говори често, за планината – винаги. Първото му известно произведение, написано на 14 години, е стихотворно обяснение в любов към Доломитите („настръхналите исполини, които тихо пеят песни от безкрая“). Първият му роман е озаглавен „Бàрнабо от планината“ (1933) и разказва за група лесничеи. Може би най-прочутата му картина изобразява [Миланската катедрала](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/sites/default/files/styles/gallery%5Flarge%5Fw/public/luogo/gallery/615/2690/5%5Fmilano%5Fduomo.jpg) като [група доломитски зъбери](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2017/03/Buzzati-Disegni-Il-Duomo-di-Milano-1958.jpg). В [едно телевизионно интервю](https://youtu.be/%5FDYK9TpYz0Q?t=83) той казва, че всяка нощ сънува как се катери в планината… Ясно защо на път към Белуно си мечтаех за Доломитите и техните неспокойни силуети, сипеи и енрозадири (*[enrosadira](http://www.dolomia.it/it/magazine/colori-enrosadira/)* е характерното наситено порозовяване на чукарите призори или надвечер). Само дето три от четирите ми дни там валя нетипично и проливно, та вместо със запас от зашеметяващи фотографии от баирите се върнах с микс от произволни впечатления от града.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/Babau.jpg)

„Бабау, както е известно, добива, според страната и местните нрави, различен облик. В този град той открай време имаше вида на грамадно животно с възчерен цвят, нещо средно между хипопотам и тапир. На пръв поглед беше смразяващ. Но взреше ли се човек безпристрастно, щеше да забележи – заради добродушната извивка на устата и почти ласкавото блещукане на малките очета – едно съвсем незло изражение… Макар и истински, той бе от онази неосезаема материя, наричана понародному *небивалица* или *илюзия*.“ Този стенопис на белунеца [Ericailcane](https://www.instagram.com/potentedifuoco/) в алтернативното пространство на [бившата казарма „Пиаве“](http://excasermapiave.comune.belluno.it/) възпроизвежда бабауто от едноименния разказ и множеството рисунки на Будзати.

Белуно е в областта Венето (където, надолу към морето, е и Венеция) и в местното произношение името на писателя е *Буцати*. На него е кръстена дълга улица, неудобна за пешеходци, но практична за коли, от която се разкрива обширна гледка към огромен паркинг и преоран парк. Паркът следва бистрите извивки на река Пиаве и е драматично опустошен от бурята „Вая“, която в края на октомври м.г. за ден и нещо [овършава](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/sites/default/files/2019-01/vaia%5Fweb%5Fpagina%5F1%5Fimmagine%5F0001.jpg) с 200 км/ч 41 000 хектара прекрасни алпийски гори („Като кибритени клечки ги начупи – разправи ми една жена, – включително [смърчовете, от които правят страдивариусите](https://www.visittrentino.info/en/articles/snow-and-nature/violin-s-forest)!“). Не е чудно защо ураганът редовно се връща в разговорите. Пак през октомври, но 1963 г., недалеч от Белуно се е случило друго голямо нещастие, което също се споменава и до ден днешен – едно от най-страшните в историята на Италия, плод на строителна недомислица и политическо нехайство: срутище вдига цунамна вълна в [язовира „Вайонт“](https://en.wikipedia.org/wiki/Vajont%5FDam) и водата помита няколко села – убитите са над 2000…

Така някак ми тръгва от пристигането – на спомени за неволи. Трябва да стигна от гаровия площад до централния. Първият се нарича *Vittime delle Foibe* („Жертви от понорите“) – в памет на хилядите италианци, избити от югославяните в спорните територии около Триест през Втората световна война и захвърлени в „удобните“ за масови гробове карстови ями там. Вторият, където под портиците минава градското стъргало, се казва *Piazza dei Martiri* („Площад на мъчениците“) – заради четирима италиански партизани, застреляни от нацистите през 1945-та. По краткия път от едното до другото място мярвам паметник на изгубилите живота си в мисия „Древен Вавилон“ в Ирак през 2003 г. и мъничък [музей на миграцията](http://www.mimbelluno.it/il-museo/) – неведнъж за четирите дни ще ми споменават за някогашното преселение на мъжете от Белуно към мините на Белгия и Германия…

![Изглед към Белуно откъм ниското, където тече Пиаве. В най-издигнатата точка от силуета на града е камбанарията на базиликата „Сан Мартино“ с ангел отгоре](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8292.jpg "Белуно")

Изглед към Белуно откъм ниското, където тече Пиаве. В най-издигнатата точка от силуета на града е камбанарията на базиликата „Сан Мартино“ с ангел отгоре

![Камбанарията на една от най-красивите църкви в Белуно – „Санто Стефано“, готика от ХV век](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8355.jpg "„Санто Стефано“")

Камбанарията на една от най-красивите църкви в Белуно – „Санто Стефано“, готика от ХV век

![Надолу към Ардо – малък, но буен приток на р. Пиаве, който се влива в нея именно в Белуно](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8367.jpg "Белуно")

Надолу към Ардо – малък, но буен приток на р. Пиаве, който се влива в нея именно в Белуно

![Дъждът е посипал стълбите с листенца от цъфналите дървета наоколо](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8369.jpg "Белуно")

Дъждът е посипал стълбите с листенца от цъфналите дървета наоколо

![Някогашната казарма „Пиаве“ от шест години е превърната в пространство за независима култура – театър, музика, пикници и много улично изкуство. Ако обичате графитите и стенописите, непременно я посетете, при все че е на леко неудобно място. В дъното се вижда забуленият Монте Серва](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8425.jpg "Казарма „Пиаве“")

Някогашната казарма „Пиаве“ от шест години е превърната в пространство за независима култура – театър, музика, пикници и много улично изкуство. Ако обичате графитите и стенописите, непременно я посетете, при все че е на леко [неудобно място](https://goo.gl/maps/E2tUugPqN722). В дъното се вижда забуленият Монте Серва

![Марцио от студиото за ситопечат BeeInk, което се помещава в една от сградите на бившата казарма, показва как се движи шперплатовото магаре, закачено отвън](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8439.jpg "DSC_8439")

Марцио от студиото за ситопечат [BeeInk](https://www.facebook.com/BeeInkSerigrafia), което се помещава в една от сградите на бившата казарма, показва как се движи шперплатовото магаре, закачено отвън

„Може да стигнеш *дори и пеша* – ми обясняват, когато питам къде е Сан Пелегрино, – на половин час оттук е.“ Откак имам вземане-даване с Италия, винаги ме e забавлявала тамошната представа за близо и далеч, в която всичко над пет минути е за моторизирано придвижване. Вила „Будзати“ е на двеста метра оттатък табелата със задрасканото „Белуно“, която бележи края на града, а Сан Пелегрино не е, както съм допускала, съседно селище, а името на принадлежащата към вилата църквичка от ХVI век. Целият комплекс от сгради е оттогава, но от ХIХ в. е във владение на рода на писателя. През ХХ в. Джулио Чезаре Будзати Траверсо, изтъкнат юрист и университетски преподавател, я превръща в свое любимо лятно обиталище.

Джулио Чезаре и съпругата му Алба Мантовани имат четири деца: трима сина (Адриано, Аугусто и Дино) и една дъщеря. Само дъщерята – Анджелина (Нина), създава потомство и сега двете крила на вилата са поделени между наследниците на двете ѝ дъщери – Алба Мария (Пупа) и Лаура (Лала). Насреща ми са двете дъщери на Лала, „праплеменнички на вуйчо Дино“. Валентина и Антонела са артистични и сърдечни, земни и открити; чаровно говорят в един глас и ми показват съкровища. Картичка от Дино до Лала: „Здрасти, Лалище.“ Леглото, в което е роден Дино. Снимка на вилата с баба Нина на единия изход – преди да си отиде от този свят на 100 години, тя обичала да напича гръб на слънцето и така е и заснета. Писмо от Дино до баща им: моли да разплачат малката Вале и да я снимат иззад прозореца, на който е опряла длани – нужна му е като модел за рисунка (тук сестрите си спомнят със смях как брат им с готовност е намерил начин за разплакване – счупил шоколадовото ѝ великденско яйце).

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/Valentina-E-Antonella.jpg)

Валентина (вляво) и Антонела са дъщери на Лала и внучки на Нина, сестрата на Дино Будзати, който се вижда на черно-бялата снимка (вляво) в ръцете им заедно с Джузепе (Епе) Рамацоти, съпруг на Нина. Дино и Епе са съавтори на една странна малка сбирка от текстове и илюстрации, наречена [„Книга на лулите“](https://www.goodreads.com/book/show/37941277-il-libro-delle-pipe), която скоро ще бъде преиздадена в Италия, след десетилетия в забрава.

На стената виси оригиналът на [„Жените на халифа Маш ер Рум“](https://www.goodreads.com/author%5Fblog%5Fposts/8123362) (които, в чест на любовта му към зеленчуците, се издокарвали като такива, та той, поради своята разсеяност, от време на време изяждал по някоя). Валентина е създала малка къща за гости във вилата; Антонела прави представления по текстове на Будзати; двете периодично посрещат групи от ученичета в прочутия (с призрака си) хамбар на вилата и ги развличат с четения и игри. В градината е пълно с къртичини: [„Гърбици в градината!“](https://www.goodreads.com/author%5Fblog%5Fposts/5533919), отбелязвам и се усмихваме. Спираме пред *Liriodendron tulipifera* (нещо като „лаледайно дърво“ – там е отпреди Будзатиеви да се сдобият с къщата) и на върха му, далеч над главите ни, досущ като в „Тайната на Старата гора“ или „Барнабо“, кацва врана и ни оглежда. Валентина се пита на глас: „Дали не е кукувицата, която идва всяка година?“ И си отговаря: „Не, кукувицата идва на 8 април.“ Красивите стенописи по фасадата на вилата бледнеят и под дъжда тук-таме заприличват на петна от влага…

![Април 1945 г., Дино Будзати в своето амплоа на журналист](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8331.jpg "Дино Будзати")

Април 1945 г., Дино Будзати в своето амплоа на журналист

![Църквата „Сан Пелегрино“](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8305.jpg "Църквата „Сан Пелегрино“")

Църквата „Сан Пелегрино“

![Детайл от Вила „Будзати“ – целият ансамбъл от сгради е в типични за Италия топли цветове, които преливат от охра до тухленочервено](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8306.jpg "Вила „Будзати“")

Детайл от Вила „Будзати“ – целият ансамбъл от сгради е в типични за Италия топли цветове, които преливат от охра до тухленочервено

![Част от Вила „Будзати“ с изписаната фасада откъм градината](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8309.jpg "DSC_8309")

Част от Вила „Будзати“ с изписаната фасада откъм градината

![Още не съвсем разлистеният стар лириодендрон пред Вила „Будзати“](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8334.jpg "Лириодендрон")

Още не съвсем разлистеният стар [лириодендрон](https://en.wikipedia.org/wiki/Liriodendron%5Ftulipifera) пред Вила „Будзати“

![„Здрасти, Лалище.“ Когато Лала Рамацоти, племенничката на Дино Будзати, постъпва с туберкулоза в санаториум, той я „обстрелва“ с картички, за да ѝ напомни, че е с нея](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8320.jpg "„Здрасти, Лалище“")

„Здрасти, Лалище.“ Когато Лала Рамацоти, племенничката на Дино Будзати, постъпва с туберкулоза в санаториум, той я „обстрелва“ с картички, за да ѝ напомни, че е с нея

![Японското издание на „Чудесата от Вал Морел“ – книжка с микроистории и рисунки, в които Будзати имитира стила на църковните ex voto: благодарности за чудотворни спасения. На корицата се вижда зверовитият Котурунгел (Gatto Mammone), който се появява и в „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/DSC_8324.jpg "„Чудесата от Вал Морел“")

Японското издание на [„Чудесата от Вал Морел“](https://www.goodreads.com/book/show/13446850-i-miracoli-di-val-morel) – книжка с микроистории и рисунки, в които Будзати имитира стила на църковните [ex voto](https://en.wikipedia.org/wiki/Ex-voto): благодарности за чудотворни спасения. На корицата се вижда зверовитият Котурунгел (Gatto Mammone), който се появява и в „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“

В последната си вечер в Белуно съм на концерт. На сцената шестнайсет акордеона свирят увертюрата към „Севилският бръснар“ и освен че е смешно и хубаво, е и някак сюрреалистично. Като номер в цирка с дресура на динозаври (понечих да напиша „слонове“, но тези инструменти с десетките си копчета и седефени украси, и ребрести поемания на дъх, не са от ежедневния ни порядък) – тромави, едри индивидуалисти, в чиято хореография все още се чете опасността да смачкат укротителите си… На италиански една от думите за „акордеон“ е *fisarmonica* и докато слушам какво става на сцената, изведнъж осъзнавам, че онези *armoniche* в „Барнабо“, на които свирят на горското празненство, трябва да преведа не с „хармоники“, както е по речник, а с „акордеони“. Белунци традиционно катерят скални стени, ядат качамак и свирят на акордеон – дори това вече да не е точно така, някога е било и следите остават.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/04/BarAlpini.jpg)

В бар „Алпийци“ (Bar Alpini) обядвам, седнала срещу Джиджи. Той е на 80 и е пенсионер. Питам го: „Какво е най-хубавото на Белуно?“ Замисля се кратко и казва: „Малко е и се познаваме. Тук самотата не е като в големия град.“ © Стефано Сала

По-късно, от България, моля Валентина: разкажи ми някой спомен за вуйчо Дино. Отговорът идва посред нощ: „В Милано той живееше в същата кооперация като нас, но в съседния вход, на десетия етаж. Често ходех при него – много обичах, защото апартаментът му беше пълен с картини и чудновати вещи. Въпросния ден отидох с една приятелка, малко по-голяма от мен. Бяхме си намислили вестниче – натракахме на машина „статии“ в колонки и решихме да поискаме мнението на вуйчо Дино. Спомням си как стояхме пред бюрото в кабинета му. Зад бюрото имаше фигура на гола жена в гръб, изрязана от дърво в естествен ръст, с черни коси. Само панделката в косите ѝ беше истинска, червена. Вуйчо четеше вестничето и ни се усмихваше. После най-сериозно заяви, че е много хубаво и да продължаваме да го издаваме! Но ние, разбира се, така и не продължихме…“

##### Снимки: © Нева Мичева