> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Дигитална археология на „Редута“
- URL: https://www.toest.bg/digitalna-arheologiya-na-reduta/
- Published: 2021-02-12T22:36:40.000Z
- Updated: 2021-02-12T22:42:17.000Z
- Author: Светла Енчева
- Tags: общество, медии, мнение, портрет, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

94 месеца. Това са седем години и десет месеца. От толкова време според RSS четеца ми следя сайта [„Редута“](https://www.reduta.bg/). Подозирам, че четецът ми греши, защото имам ясен спомен, че редовно четях сайта и преди това. Помня дори първата му публикация, която днес не може да се намери там, защото достъпният [архив](https://www.reduta.bg/page/70/) е от 21 октомври 2016 г. насетне.

След кратко търсене в интернет може да се установи, че

#### „Редута“ стартира през март 2011 г.

Първият анонс за сайта е от 22 март и се намира в [блога на Владимир Шопов](https://vladimirshopov.wordpress.com/2011/03/22/%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D1%83%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B1%D1%83%D0%BB%D1%83%D0%BC/). Ден по късно и Стойко Тонев, по-известен като *Тони Филипов, д-р*, пуска [кратко съобщение по темата](http://delnicite.blogspot.com/2011/03/reduta.html) в блога си „Из делниците на един луд“. Това е впрочем последният пост в блога му и оттам нататък рубрика под същото име става част от „Редута“. На следващия ден блогър с псевдонима Флайко [препубликува](https://flyco.blog.bg/politika/2011/03/24/na-reduta.715861) първата статия от новосъздадения сайт. Същата, която помня. Блогът му, изоставен година по-късно, е единственото налично в интернет свидетелство, потвърждаващо моя спомен. Съдържанието на статията присъства и в [описанието](https://www.facebook.com/REDUTA.BG/about/) на страницата на „Редута“ във *Facebook*.

В голямата си част всъщност онази първа публикация е цитат от романа на Кърт Вонегът „Сирените от Титан“. В него Вонегът въвежда понятието „хроно-синкластичен инфундибулум“: „Това са местата, където всички различни видове истина застават заедно по местата си толкова хубаво, колкото частите в слънчевия часовник на татко ви. Тези места наричаме хроно-синкластични инфундибулуми.“

Именно това понятие използват създателите на сайта, за да го опишат най-добре. Те отправят към бъдещата му аудитория следното послание:

> *Добре дошли, уважаеми читатели, в нашия хроно-синкластичен инфундибулум! Не се стряскайте от сложното наименование. Както повечето сложни наименования, то е измислено, за да скрие нещо много просто – възможността най-различни истини да съществуват заедно, без да воюват.*

През годините едни автори се присъединяват към „Редута“, други си отиват, но основните остават четирима: Стойко Тонев, Веселина Седларска, Любослава Русева и Владимир Шопов. При всички различия между тях – ценностни, стилови, политически и пр., „Редута“ е пространството, в което техните истини „съществуват заедно, без да воюват“ помежду си. Свързващата ги фигура е Стойко Тонев – социолог по образование, с докторантура по политология, известен най-вече със сатиричната си публицистика. В сайта са посочени именно неговите координати за контакт.

В някои от вариантите си дефиницията на думата *редут*, послужила за заглавие на сайта, звучи за неспециалистите почти толкова неясно, колкото и „хроно-синкластичен инфундибулум“. Според [Уикипедия](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B4%D1%83%D1%82) редут е „постоянно или временно фортификационно, обикновено землено съоръжение от затворен вид“. Преведено на понятен език, това ще рече: постоянно или временно укрепление. На френски, откъдето произхожда думата, *redoute* означава както укрепление, така и място за провеждане на празненства, танци, карнавали.

#### Авторите на „Редута“ предложиха на аудиторията си едно укрепление,

от което изстрелваха стрелите на социалната си критика, обединявани от карнавалната ирония на д-р Тони Филипов. Читателите, от своя страна, знаеха, че имат сигурно убежище срещу ниските стандарти в публицистиката и в журналистиката като цяло, срещу безгръбначността и манипулативността; място, където да се подслонят. И така – почти десет години.

Край на този идиличен хроно-синкластичен инфундибулум сложи внезапната смърт на Стойко Тонев на 31 януари 2021 г. [Последната му публикация](https://www.reduta.bg/%d0%b8%d0%b7-%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d0%bb%d1%83%d0%b4-18-22-%d1%8f%d0%bd%d1%83%d0%b0%d1%80%d0%b8/) е от 27 януари и завършва с *To be continued next Sunday* („Ще продължи следващата неделя“). За д-р Тони Филипов следваща неделя нямаше. Не и тук. А там, където винаги е неделя, в компанията на Кърт Вонегът и други брилянтни ироници.

Останалите трима автори на „Редута“ [не искат да продължат сайта без „доктора“](https://www.reduta.bg/%d1%80%d0%b5%d0%b4%d1%83%d1%82%d0%b0-%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%be%d0%bd%d0%bb%d0%b0%d0%b9-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d0%b2/): „За съжаление, колкото и да звучи банално, всяко нещо има своето начало и своя край. Без д-р Тони Филипов това място просто не би било същото. По наша преценка сегашният момент е подходящ да поставим точка на това начинание. Надяваме се, че то оставя съществена следа в усилията за удържане на свободата на словото в страната.“

#### „Редута“ ще продължи да съществува, но само като архив.

Редутите биват временни и постоянни. Да си призная, приемах „Редута“ за даденост. За постоянно укрепление, зад което не се налага човек да се крие през цялото време – достатъчно е да знае, че то е там и че от него се произвеждат качествени словесни залпове. И изведнъж, докато се усетя, сайтът премина от полето на медийното всекидневие в това на дигиталната археология. Превърна се в обект на архивиране и консервация.

Информационното общество внася нови измерения не само в живота, но и в смъртта. С годините дигиталната гробница в нашия онлайн свят заема все по-голямо място. Тази гробница се пълни не само с архивирани, зарязани, изчезнали или загубили притегателната си сила сайтове, блогове, социални мрежи, приложения, а и с онлайн профили на покойници. *Facebook* вече [предлага инструмент](https://www.toest.bg/facebook-zhivite-i-murtvite/) за превръщането на профилите на покойници във възпоменателни, тъй щото да не получаваме жизнерадостни напомняния за всеки техен рожден ден.

От един финал се очаква да е поне малко жизнеутвърждаващ. Вероятно тук трябва да възложа надежди за дълголетно онлайн битие на читавите медии, които остават, при съблюдаването на високи професионални стандарти. И да пожелая в тях останалите трима автори от „Редута“ да са добре дошли. Разбира се, силно се надявам това да се случи. Но единственото, което ми хрумва в момента, е едно стихотворение на Марин Бодаков:

> *Нищо не донесе зрелостта –*  
> *само нападали столове, неогладено пране.*  
> *И на финала, за да поправи впечатлението,*  
> *по-малко тайни срещи,*  
> *повече тайни раздели.*

Само че в ума си заменям „тайни“ с „дигитални“.

##### *Заглавно изображение: © [Diego Ruschel / Fort Zeelandia Museum](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Fort%5FZeelandia01.jpg)*