> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# България в средата на нищото
- URL: https://www.toest.bg/bulgaria-v-sredata-na-nishtoto/
- Published: 2024-06-28T08:02:56.000Z
- Updated: 2024-06-28T08:11:42.000Z
- Description: Има ли кой да мръдне кораба, заседнал в плитчините, преди всички пътници окончателно да го напуснат? Засега на хоризонта не се задава силен капитан и волеви екипаж. Толкова по-зле за България. От Емилия Милчева.
- Author: Емилия Милчева
- Tags: политика, Народно събрание, правителство, избори, законодателство, План за възстановяване и устойчивост

България е като заседнал в плитчина кораб, който не може да бъде изкаран оттам – няма вятър и приливи, няма връзка с пристанищните власти, нито мощни буксири, които да го изтеглят. Няма кой да оцени колко е заседнал, да определи местоположението и условията на дъното, да провери корпуса и пораженията върху плавателния съд и товара му. 

Няма екипаж и пътници, които да искат да останат на такъв кораб, където ги чака несигурно бъдеще и сигурна смърт. Икономическата миграция и демографската криза си имат своите „кръстници“ – политиците. Развитието на България е парализирано именно от тях.

### Пораженията на политическата непригодност

Задълбочаването на политическата криза блокира държавата. Постоянните избори и смяна на правителства – в момента управлява седмото за три години – създават усещане за застой наред с невъзможността да се установи последователност в управлението и дългосрочна визия. 

Партиите са неспособни да постигнат консенсус по ключови въпроси и това е не просто обезсърчаващо, а пагубно за хиляди българи. Жертва на управленската непригодност стана и Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ), по който България, освен че единствена в ЕС е получила само един транш от общо четири плащания, отново единствена не е предала главата за енергетиката – *REPowerEU*, въпреки трикратното настояване от страна на Европейската комисия. 

Ако го беше направила до края на декември 2023 г., щеше да получи 20% авансово плащане от втория транш по ПВУ в размер на 653 млн. евро. Искането за второто плащане е изпратено преди половин година, но все още е на етап оценка. Сега Министерството на финансите спешно събира проекти за подобряване на енергийната ефективност, въвеждане на транспорт с нулеви емисии, намаляване на въглеродния отпечатък, справяне с енергийната бедност и др.

В ПВУ е големият шанс за България, тъй като тези 4,4 млрд. евро се отпускат срещу реформи и така държавата би могла да извърши трансформация – икономическа, социална, енергийна, но е застрашена от загубата им. 

За тази опасност предупреди Илияна Цанова, заместник генерален директор на направление „Бюджет“ в Европейската комисия, [в интервю за БНР](https://bnr.bg/horizont/post/102012135/iliana-canova-ima-seriozen-risk-balgaria-da-zagubi-sredstva-po-pvu). 

> Остават още 2 години срок, в който България може да инвестира 9 млрд. лв. по ПВУ, който ресурс е ключов за модернизацията на българската икономика за превключване на много по-висока скорост. И рискът тези пари да бъдат загубени е много сериозен, защото единственото плащане е направено през декември 2022 г.

А до 2026 г. всички проекти по ПВУ трябва да са готови и разходите – верифицирани. Но за да се стигне до този етап, България трябва да получи средствата, а за да ги получи – да свърши несвършеното от 49-тия парламент. 

Ако тези законопроекти не бъдат приети, ще бъде намалено второто плащане и тази сума няма да се възстанови, дори и да бъдат гласувани по-късно: 

- приемане на второ четене на закона за личния фалит;
- промени в закона за защита на подаващите сигнали, за да се включат в него и сигналите отпреди 2021 г.;
- процедурни правила за избор на членове на Антикорупционната комисия;
- одобрение от Народното събрание на актуализираната пътна карта на България за климатична неутралност;
- промени в Закона за съдебната власт, чрез който да се даде възможност на ВСС и на Висшия прокурорски съвет да променят етичните кодекси на съдиите и на прокурорите.

Освен втория транш България не е получила нито едно евро от Фонда за справедлив преход. Tериториалните [планове](https://www.emi-bg.com/ek-%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8-12-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B8%D0%B2-%D0%BF/) на трите въглищни региона [Стара Загора](https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7774), [Перник](https://www.me.government.bg/themes/teritorialen-plan-za-spravedliv-prehod-na-oblast-pernik-2468-1642.html) и Кюстендил, които очакват общо 1,2 млрд. евро, са одобрени. Но държавата не е представила график за затваряне на въглищните централи, освен крайната дата 2038 г., а ЕК настоява да го види в пътната карта за климатична неутралност. С отлагането на либерализацията на електроенергийния пазар политиците оставиха на изкуствено дишане за една година тецовете и мините, но това не решава генералния проблем с поминъка на хората после, а също и с бъдещето на трите региона. 

Скъпият (заради високите цени на въглеродните емисии) ток от въглища се купува [все по-малко](https://www.economic.bg/bg/a/view/bylgarskijat-tok-shte-stava-vse-po-skyp-i-nekonkurenten) и най-вероятно централите ще спрат преди 2038 г. Заради страха си от яростни протести политиците така и не вземат очакваното от тях крайно решение какво ще стане с въглищата. И вместо на реализъм го удрят на популизъм или бягство от темата.

Политическата криза, чиито последствия са непрекъсната смяна на администрацията и управленска немощ, сериозно забавя и усвояването на европейските фондове. Едва 4,6% от средствата, които ЕС дава на България чрез еврофондовете за периода 2021–2027 г., са усвоени, съобщи в Народното събрание служебната финансова министърка Людмила Петкова. От общо 12,9 млрд. евро са усвоени едва 616 млн. евро към средата на програмния период. 

### Къде отива стратегическата цел?

Засядането на държавата в плитчините на политическата криза блокира и икономиката. Нестабилността намали и привлекателността на България за чуждестранните инвеститори (наред с края на мантрата за ниските заплати), а също доведе и до забавяне на икономическия растеж. За 2023 г. икономиката [нарасна](https://www.economic.bg/bg/a/view/bylgarskata-ikonomika-otchete-naj-slabata-godina-ot-desetiletie) с 1,8% – най-ниският резултат от 2014 г. насам, когато се срина Корпоративна търговска банка. България губи своята конкурентоспособност в регионален и глобален мащаб поради икономически проблеми и липса на стратегически инвестиции.

Но най-голямата жертва на политическата непригодност стана пътят към еврото. Страната ни изпусна възможността да се присъедини на 1 януари 2025\. Според конвергентните доклади на Европейската комисия и на [Европейската централна банка (ЕЦБ)](https://www.ecb.europa.eu/press/other-publications/convergence/html/ecb.cr202406~475c2172bc.cs.html) причината е в неизпълнение на един-единствен от четирите критерия – за инфлацията. Тя остава по-висока от допустимата за еврозоната референтна стойност – да не надвишава с повече от 1,5% средногодишната в трите държави с най-ниска инфлация.

Поскъпването е резултат от фискална експанзия според [гуверньора](https://www.investor.bg/a/539-banki-i-zastrahovateli/396447-dimitar-radev-tryabva-da-ovladeem-fiskalnata-ekspanziya-i-da-namalim-defitsita-s-1-ot-bvp) на БНБ Димитър Радев, но също и от кредитна, която БНБ не смята за нужно да регулира. Има обаче и друго, което посочва само ЕЦБ – проблемът с поставянето на България през октомври 2023 г. в „сивия списък“ на глобалния надзорен орган *Financial Action Task Force (FATF)* за пране на пари. Следващият доклад, на който се разчита да извади България от компрометиращия списък, е през есента на 2025 г. 

Въпреки спирачките за еврото депутати от разпадналата се сглобка – ГЕРБ, ДПС и ПП–ДБ, защитиха възможността да имаме решение за присъединяване към еврозоната в средата на 2025-та, за да приемем единната валута от 1 януари 2026 г.

Особено [настъпателен](https://bnr.bg/post/102012477/spor-mejdu-partiite-v-ns-i-zaradi-vavejdaneto-na-evroto) беше заместник-председателят на парламентарната група на ДПС Йордан Цонев.

> Ние предварително знаехме, че юнският доклад ще бъде негативен по отношение на инфлацията, тъй като това е процес, който не може да бъде коригиран в рамките на няколко месеца или на половин година. През септември-октомври ще има ъпдейтване на този доклад и тогава ние ще сме покрили критерия, и лошата новина за вас е, че България ще получи решение за въвеждане на еврото догодина юни и ще го въведе на 1 януари 2026 г. 

Но това съвсем не е сигурно. Най-големият оптимист се оказа гуверньорът на БНБ Димитър Радев, който [в интервю](https://www.bta.bg/bg/news/economy/697700-vlizaneto-v-evrozonata-prez-2025-g-ostava-realen-stsenariy-no-e-neobhodimo-da-) за БТА заяви, че България би могла да въведе еврото и догодина при „намаляване на фискалната експанзия и намаляване на бюджетния дефицит през настоящата година с около 1% от БВП“, както и при „проевропейско правителство с достатъчно широка подкрепа и хоризонт на действие“.

Все още не е известно какво правителство ще се състави, но едно е сигурно – и да го има, устойчивост и дълъг хоризонт няма да са неговите характеристики. А БНБ не за първи път препоръчва по-нисък дефицит. Направи го още докато се обсъждаше в парламента бюджет 2024, където заложеният касов дефицит е 5,9 млрд. лв., или 3% от БВП. След мисията си през март за понижение на дефицита с 1% [настоя](https://www.imf.org/bg/News/Articles/2024/03/19/mcs031924-bulgaria-staff-concluding-statement-of-the-2024-article-iv-mission) и МВФ, както и за реформи за повишаване на приходите и като цяло за разумна фискална политика. 

Но дори и в най-добрата за България хипотеза, в която извънредните конвергентни доклади са положителни, а решението за еврозоната бъде обявено в средата на 2025 г., за да се присъединим шест месеца по-късно, има рискове. През това време партии като БСП, „Възраждане“, „Величие“, ИТН, не без помощта на президентската институция и руските хибридни атаки, ще правят всичко по силите си, за да попречат на този процес. Политическа нестабилност, подсилена с краен популизъм, е една от рецептите, а мнозинство, което да ѝ се противопостави, няма.

Засега България остава в средата на нищото. И екипажът е негоден да я помръдне.