> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# България в Европа и Европа срещу света – къде сме в технологичното състезание?
- URL: https://www.toest.bg/bulgaria-v-evropa-i-evropa-sreshtu-sveta-kude-sme-v-tehnologichnoto-sustezanie/
- Published: 2025-01-28T08:07:32.000Z
- Updated: 2025-01-28T11:51:57.000Z
- Description: Аналогово спокойствие в съвършено обезпечен дигитален свят звучи като светло бъдеще. За да го постигнем, трябва да си го представим, а после и да участваме активно в изграждането му. Засега ЕС и България изостават от технологичната надпревара. Каква е общата картина – от Александър Нуцов.
- Author: Александър Нуцов
- Tags: бизнес, технологии, инвестиции, Европейски съюз

Американският писател и сатирик Кърт Вонегът има особено мнение за технологиите:

> Смятам, че романите, които изключват технологиите, изобразяват живота толкова погрешно, колкото погрешно са го изобразявали викторианците, изключвайки секса. 

Както в романите, така и в политиката изключването на темата за иновациите и технологиите през 2025 г. изкривява действителността. Политиците ни трябва да разберат, че България не може да си позволи да се превърне в щрауса със заровена в пясъка глава. Защото когато малко по-късно я надигне, щраусът няма да познае света, който е оставил. И няма да може да живее в него. Такъв е темпът на технологиите.

С какво асоциирате думите „технология“ и „иновация“? Моят отговор е *бъдеще*. Или *обещание за бъдеще*. 

Перифразирайки един [известен цитат](https://en.wikiquote.org/wiki/Alan%5FKay) на компютърния учен Алън Кей, бих казал, че има два начина да взаимодействаме с бъдещето. Реактивен – да го предвидим. И проактивен – да го създадем. Когато си политик, трябва да правиш и двете. Да предвидиш глобалните течения и да създадеш решения в синхрон с визията си за бъдещето. Политик, който изключва иновациите от програмата си, прилича на спринтьор в дълга маратонска надпревара – бяга бързо в началото, но накрая ще изгуби съревнованието. 

А колко пъти сме чули политиците ни да говорят за бъдещето с конкретност и как си представят света и България след 10, 20 или 30 години? Или какви решения предлагат сега, така че страната ни да благоденства тогава? Политическото късогледство, слабото лидерство и липсата на разговор и държавническа визия за съвместния ни път като общество създават проблеми в две направления. 

**Прагматично направление**. Гражданският сектор и бизнесът предлагат конкретни решения на конкретни проблеми, които нямат идеология и цвят. Това важи с пълна сила за икономиката, иновациите и технологиите. Докато другите европейски страни и глобални конкуренти действат, България губи ценно време, за да пречупи успоредните прави на растеж с другите страни в Европа и да ги догони по стандарт и качество на живот.

**Културно/ценностно направление**. Политическото безвремие се е загнездило в съзнанието ни и създава усещане за застой и невъзможност за положителна промяна. Това ражда опасен феномен – България има многовековна история, но по отношение на зрелостта си обществото прилича на първокласник, който чака родителите си да му помогнат за домашното. Налага се разбирането, че българите като общество и като отделни личности не могат да създават стойност и да предлагат решения и политики. Превръщаме се в зрители на една изкривена демокрация, чакайки „спасителя“ да ни покаже пътя. В една добре работеща демокрация обаче гражданите задават пътя на политиците. 

### Състезанието

В технологичната надпревара участват много състезатели, но три са най-бързите коне – САЩ, Китай и Европейският съюз. Третият обаче изостава. Защо? 

За изоставането може да съдим по четири индикатора – пазар, регулации, капитал и кадри. 

Първият и вторият са пряко свързани. Очевидно САЩ, Китай и ЕС разполагат с огромни вътрешни пазари. Това е добре, ако планирате да създадете глобален бизнес. Защото от самото начало разполагате с нужния мащаб да разраснете бизнеса си с размах. Имате много възможности, сегменти, ниши, целеви аудитории, на които да пласирате продукта или услугата си, без значение дали продавате на индивидуални *(B2C),* или на корпоративни клиенти *(B2B)*. Това важи с пълна сила, ако създадете технологична компания в САЩ или в Китай, защото пазарите, освен че са огромни, са и единни. 

За да разраснете своя бизнес в ЕС обаче, да отворите филиали и да стъпите на пазарите в 27 страни членки, ще трябва се запознаете с 27 различни законодателства, администрации, регулации, пазари и култури. На една технологична компания т.нар. скалиране (мащабиране) коства значително време за проучване и запознаване с механизмите за регистрация и опериране на бизнес, както и големи разходи за юристи и счетоводители, редица пазарни анализи, сблъскване с културни бариери и т.н. 

Същото важи и за инвеститорите – особено за фондовете за рисков капитал *(VC)* и алтернативните фондове, които инвестират в технологични компании с по-голям шанс за бърз и експоненциален растеж в глобален мащаб. По същите причини те рядко инвестират в компании и пазари извън страната, в която са регистрирани. Защото в нея имат задълбочени познания за пазара и вертикалите по индустрии, познават нормативната рамка, регулациите и инвестиционните процеси. Раздробеността на пазарите създава допълнително предизвикателство пред по-малките по население европейски държави, тъй като сами по себе си не привличат толкова сериозен интерес от големи западни инвеститори (фондове, институционални инвеститори и др.) поради обективно по-скромните размери на пазара. 

Друг особено важен проблем е, че институционалните инвеститори, каквито са например пенсионните фондове (втори и трети стълб) в ЕС, инвестират много по-малко и консервативно в технологичния сектор в сравнение със САЩ. 

Последният годишен [доклад на *Atomico*](https://www.stateofeuropeantech.com/) за състоянието на иновациите и инвестиционния климат в европейския технологичен сектор показва, че сделките с рисков капитал в Европа (вкл. Великобритания) достигат около 45 млрд. долара през 2024 г. спрямо 47 млрд. долара през 2023-та.

През 2024 г. са сключени малко над 4000 сделки в ранната фаза на развитие на технологичните компании, т.нар. *early-stage* сделки, на стойност под 15 млн. долара. Това е най-ниското ниво от 2015 г. насам.

По данни от доклада, пенсионните фондове в Европа са удвоили инвестициите си в рисков капитал в периода 2015–2023 г. През 2023 г. те допринасят с 858 млн. долара. Въпреки това Европа изостава драматично от САЩ, където пенсионните фондове са инвестирали около 7,7 млрд. долара във *VC* фондове през 2023 г. Разликата е почти десетократна. 

И въпреки че ЕС разполага с много качествени специалисти и предприемачи, а нагласите на европейците за създаването на собствен бизнес са положителни, Съюзът изостава в надпреварата със САЩ, където условията са по-добри, и с Китай, където моделът стъпва и на сериозна държавна подкрепа.

Какви са последствията? От Европа изтичат успешни технологични компании, основатели и специалисти зад океана заради по-лесното отваряне на бизнес, огромния вътрешен пазар и улеснения достъп до капитал и инвеститори. А ЕС продължава да изостава икономически от своите големи глобални конкуренти. 

### **EС отвръща на удара**

След няколко звучни шамара Европейската комисия се събуди от летаргията, в която беше изпаднала.

Първият дойде през април 2024 г., след публикуването на [доклада](https://www.consilium.europa.eu/media/ny3j24sm/much-more-than-a-market-report-by-enrico-letta.pdf) на бившия италиански премиер Енрико Лета относно състоянието и мерките за подобряване на единния пазар за устойчива икономика и по-добър стандарт на живот за европейските граждани. Лета отправя предложения в няколко направления:

- фокус върху научните изследвания, иновациите и образованието;
- създаване на механизми за мобилизиране на частни и публични инвестиции;
- инструменти за подкрепа на компаниите във фаза на растеж;
- по-ефективна интеграция и разпределение на ресурсите;
- синхронизиране и подобряване на нормативната уредба.

Вторият шамар дойде няколко месеца по-късно, през септември 2024 г., с [доклада на Марио Драги](https://commission.europa.eu/topics/strengthening-european-competitiveness/eu-competitiveness-looking-ahead%5Fen) за конкурентоспособността на ЕС. Той идентифицира три области на действие, една от които е пряко свързана с иновациите и технологиите – *как да наваксаме изоставането от САЩ и Китай по отношение на иновациите.* Драги предлага решения за развитие на стартъп екосистемите, уеднаквяване на законодателната рамка и регулациите, учредяването на ново европейско дружество, което улеснява създаването и скалирането на технологични компании, по-добра рамка за инвестиции, повече средства в научноизследователска и развойна дейност и много други.

Шамарите задействаха политически импулс, така че Урсула фон дер Лайен и Европейската комисия дадоха да се разбере, че ще приоритизират развитието на иновациите и икономиката на ЕС.

Междувременно новата еврокомисарка с ресор „Стартъпи, изследвания и иновации“ Екатерина Захариева създава съвет от успешни предприемачи и експерти, които ще разработват европейски решения за развитие на иновациите. 

### Европейските държави също търсят решения

Великобритания се готви да [мобилизира](https://www.gov.uk/government/news/pension-megafunds-could-unlock-80-billion-of-investment-as-chancellor-takes-radical-action-to-drive-economic-growth) 80 млрд. паунда чрез реформа в пенсионната система и създаването на пенсионни мегафондове за инвестиции в технологичния сектор и икономически растеж.

Германската стартъп асоциация *Startup Verband* пък публикува своя доклад [*Innovation Agenda 2030*](https://startupverband.de/fileadmin/startupverband/englisch/241001%5FInnovationAgenda%5FENG%5FFINAL.pdf). В него се очертават насоки и мерки пред германското управление за позициониране на страната като лидер в иновациите в Европа и на глобално равнище. Германия планира и т.нар. [*WIN* инициатива](https://sifted.eu/articles/germany-12bn-startups-news) с цел да мобилизира 12 млрд. евро от публични и частни източници, като *Deutsche Bank*, *Allianz*, *Commerzbank*, *Deutsche Telekom*, *AXA Deutschland,* и застрахователни компании, като *HUK Coburg*. Парите ще бъдат насочени към технологичната екосистемата в по-високите нива на инвестиционни рундове и в по-мащабни сделки. 

Нидерландия, Франция и други страни също обмислят стъпки, чрез които да развържат кесиите със застояли ресурси и така да дадат тласък на икономиките си.

### Къде е България?

България има шанса да надбяга страните от Централна и Източна Европа, като създаде модерно законодателство за подпомагане на иновациите и стимулиране на индустриите с висока добавена стойност.

Улесняването на частни и институционални инвеститори, като пенсионните фондове, да инвестират и участват по-ефективно в икономиката ни, нужните промени в Закона за насърчаване на инвестициите за привличане на стратегически инвеститори, създаването на механизъм за стимулиране на т.нар. [бизнес ангели](https://www.toest.bg/kapitalut-ne-po-marks/) (частни лица, които инвестират в технологичния сектор) и [изработването на виза за дигитални номади](https://www.toest.bg/nyama-hora-nyama-biznes/) са само част от инструментите, които ще ускорят растежа на икономиката ни дългосрочно. Как насърчаваме научноизследователската и развойната дейност *(R&D)* в иновациите, как насочваме частни и публични инвестиции в дълбоките технологии *(deep tech)* и модернизираме законодателството, така че научните разработки в университетите да се превръщат в технологични компании *(university spin-offs)*, са други ключови за решаване въпроси. 

Решенията и съдържанието по тях ги има. Остава щраусът да не си зарови отново главата в пясъка.