> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Бъдещето на Пловдив – между бетонни кутийки и град за хората - URL: https://www.toest.bg/budeshteto-na-plovdiv/ - Published: 2021-07-23T21:33:18.000Z - Updated: 2023-01-10T21:20:15.000Z - Author: Георги Велев - Tags: Градове за хората, общество, анализ, градоустройство, Пловдив, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46 Повечето хора нямат представа какво е значението на термина „общ устройствен план“ (ОУП) и по какъв начин този стратегически документ влияе върху развитието на дадено населено място. По подобен начин въпросът дали е разумно Общината да тегли заем, за да финансира инфраструктурни, социални или културни инициативи, и по какви критерии да бъдат избрани обектите, остава извън полезрението на обществеността, защото изглежда като тема за тесни специалисти. Всъщност приемането на ОУП, който е основа за социално-икономическото и пространственото развитие, и набирането на дългово финансиране може да определят облика на един град за следващите 15 или 20 години. Както всички закони и наредби трябва да отговарят на изискванията на Конституцията, така и проектите за нов жилищен квартал, парково пространство или голям търговски център следва да спазват предвижданията на ОУП. В този контекст от есента на 2019 г. в Пловдив протичат два паралелни процеса, които, за щастие, привлякоха вниманието както на [медиите](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/gradove/2020/11/22/4141778%5Fplovdiv%5Fshte%5Fpredstavi%5Fnov%5Fobsht%5Fustroistven%5Fplan%5Fi/), така и на множество граждани – изменението на ОУП и [намерението на Общината да вземе заем](https://www.plovdiv.bg/wp-content/uploads/2021/04/%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3.pdf) с първоначален размер от 120 млн. лв. ### Предисторията Действащият ОУП е приет от Общинския съвет през 2007 г., но след бурния икономически напредък през последното десетилетие, увеличаващото се население и избирането на града за Европейска столица на културата, той вече не отговаря на урбанистичните перспективи. През 2018 г. местната администрация провежда обществена поръчка и [избира за изпълнител „Булплан“ ООД](https://gradat.bg/infrastruktura/aktualizirat-obshchiya-ustroystven-plan-na-plovdiv), като в средата на миналата година е представен и изготвеният предварителен проект. Предложеното изменение е с внушителния обем от почти 800 страници и съдържа 49 приложения. Количеството информация е значително, но това е разбираемо, доколкото проектантите следва да представят визията си за Пловдив през 2040 г. и да отговорят на редица сложни въпроси, в т.ч.: - В каква посока да се разраства Пловдив и как да се гарантира, че в бъдещите жилищни зони ще има достатъчно училища, детски градини, паркове и здравни заведения? - По какъв начин да се изградят силно необходимите нови зелени площи, след като желанието за застрояването на празните парцели е неимоверно? - Как да се намери балансът между пътна инфраструктура, адекватен обществен транспорт и възможности за придвижване пеша или с велосипед? ### Зеленина, велоалеи и градска железница. Или не точно [Професионалните рецензии за ОУП](https://www.marica.bg/samo-v-marica/intervyuta/arh-antoaneta-topalova-oshte-geta-ot-beton-v-plovdiv-ako-ne-zapazim-tereni-za-nova-gradska-sreda) посочват високото ниво на експертност в представения пред публиката документ, но и отчитат редица несъвършенства и пропуски. Както и в други български градове, строителството в Пловдив често се извършва хаотично, без да има предварително изградени улици, водоснабдителна и канализационна мрежа и без да е предвиден достатъчен брой паркоместа. Бавният, неудобен и неадекватен на нуждите на 400-хилядното пловдивско население градски транспорт принуждава много хора да се придвижват с автомобил, което заедно с отоплението с неефективни печки на дърва и въглища ни [обрича да дишаме отровен въздух](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/gradove/2021/05/03/4204972%5Fdesetgodishna%5Fsudebna%5Fbitka%5Fza%5Fmrusniia%5Fvuzduh%5Fv/). Проектантите са описали напоително тези проблеми, но опитите им да намерят решения са половинчати и в тях липсват смелост, ясно формулирана цел и последователност. Специализираният и тежък език маскира нежеланието да се артикулират няколко простички факта: броят на автомобилите в Пловдив трябва да спре да се увеличава и постепенно да намалее, трафикът да бъде изведен от централната градска част, а вместо още панелни гета градът има нужда от нови паркове. Според [данни от Генералния план за организация на движение](https://www.plovdiv.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6/) от 2015 г. за всяко изградено паркомясто се конкурират 5,36 автомобила – преодоляването на подобен дефицит е практически невъзможно, без да се изхарчат стотици милиони левове за многоетажни паркинги. Скоро след началото на пандемията от *COVID-19* стана ясно, че [градските управи по целия свят](https://www.toest.bg/gradovete-sled-pandemiyata/) – от Богота до Копенхаген и от Сидни до Париж, планират разнообразни мерки и стимули, за да освободят повече място за хората вместо за автомобилите. Община Пловдив избира обратния подход – в изменението на ОУП са включени абсурдно звучащи идеи, като [удвояване на ул. „Гладстон“](https://www.marica.bg/plovdiv/transport/s-noviq-oup-na-plovdiv-razshirqvat-ul-gladston-ot-podleza-do-bul-ruski), което би довело до унищожаване на пешеходни пространства и събаряне на множество сгради с културно-историческа значимост. Стимулирането на хората да използват по-малко автомобили става чрез достатъчно чест и удобен градски транспорт, повече велоалеи и редуциране на паркоместата. В местния контекст това означава да се разшири пешеходната зона в центъра на града, която постепенно да включи цялото продължение на ул. „Иван Вазов“ до кръговото кръстовище на Централна гара, ул. „Отец Паисий“ и зони на север от река Марица, [като улица „Карловска“](https://podtepeto.com/novini/chetiri-varianta-za-budestheto-na-ulica-karlovska/). Въпреки че джентрификацията на квартал „Капана“ поставя въпроса защо галериите и ателиетата постепенно бяха изместени от кафенета и ресторанти, положителната трансформация през последните няколко години започна именно след обособяването на нови пешеходни пространства. ![Квартал „Капана“ в Пловдив © Георги Велев](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/01.jpg "Квартал „Капана“ в Пловдив") ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/01/04.jpg) Квартал „Капана“ в Пловдив © Георги Велев ![Квартал „Капана“ в Пловдив © Ан Фам](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/-D0-9A-D0-B0-D0-BF-D0-B0-D0-BD-D0-B0.jpg "Квартал „Капана“ в Пловдив") ![Квартал „Капана“ в Пловдив © Ан Фам](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/4--D0-9A-D0-B0-D0-BF-D0-B0-D0-BD-D0-B0.jpg "Квартал „Капана“ в Пловдив") ![Квартал „Капана“ в Пловдив © Ан Фам](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/1--D0-9A-D0-B0-D0-BF-D0-B0-D0-BD-D0-B0.jpg "Квартал „Капана“ в Пловдив") ![Квартал „Капана“ в Пловдив © Ан Фам](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/3--D0-9A-D0-B0-D0-BF-D0-B0-D0-BD-D0-B0.jpg "Квартал „Капана“ в Пловдив") Квартал „Капана“ в Пловдив © Ан Фам Разрастването на индустриалните зони около града поставят ребром въпроса за липсата на „структуриращ обществен транспорт“ – трамваи или скоростни автобуси, които да разполагат с отделни ленти и предимство на кръстовищата. Подобен транспорт следва да се планира с капацитет да поеме поне 30% от всекидневните пътувания от дома до работното място и обратно. В ОУП обаче конкретно предложение липсва и е оставено на Общината да вземе решение дали да изгради нова система за публичен транспорт, или да запази съществуващото положение. Не са изследвани и възможностите за модернизация и въвеждане на дигитални технологии по съществуващите железопътни трасета и използването им като основа за бъдеща градска железница. Така биха могли да се намалят пътуванията с лични автомобили към и от промишлените зони и летището, а колите могат да бъдат оставени в [буферни паркинги в покрайнините на Пловдив](https://www.plovdiv.bg/%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80-%D1%87%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5/). В ОУП се установява, че зелените площи в Пловдив са недостатъчни, но не се предвижда отреждане на общински или държавни парцели за нови паркове, а вместо това се включват уличното озеленяване и площадни пространства – например пред Панаира и до Дома на младоженците, в опит изкуствено да се завишат числата. В цели квартали като „Остромила“, „Беломорски“ и южната част на „Кючук Париж“ няма общодостъпни места за отдих и спорт сред дървета, но проектантите не предлагат решение на този проблем. Непоследователни са и мерките за опазване и развитие на основните градски елементи на Пловдив – тепетата и река Марица. Символите на града са под постоянна заплаха от реализацията на инвестиционни намерения, които не отчитат изключителната им стойност като обекти на културно-историческото наследство и зони за опазване на биоразнообразието. Умелата социализация е напълно различна от усвояването на поредните милиони по европейски програми, което нанася дългосрочни вреди – например при планираното изсичане на хиляди дървета за [строителство на Дублиращ гребен канал](https://podtepeto.com/pod-nozha/ekozashitnicite-planiranoto-stroitelstvoto-na-vtori-greben-kanal-e-nezakonno/). ![Облагороден участък от крайбрежната алея на р. Марица © Ан Фам](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/-D0-9E-D0-B1-D0-BB-D0-B0-D0-B3-D0-BE-D1-80-D0-BE-D0-B4-D0-B5-D0-BD--D1-83-D1-87-D0-B0-D1-81-D1-82-D1-8A-D0-BA--D0-BE-D1-82--D0-9C-D0-B0-D1-80-D0-B8-D1-86-D0-B0-5.jpg "Облагороден участък от Марица") ![Облагороден участък от крайбрежната алея на р. Марица © Ан Фам](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/-D0-9E-D0-B1-D0-BB-D0-B0-D0-B3-D0-BE-D1-80-D0-BE-D0-B4-D0-B5-D0-BD--D1-83-D1-87-D0-B0-D1-81-D1-82-D1-8A-D0-BA--D0-BE-D1-82--D0-9C-D0-B0-D1-80-D0-B8-D1-86-D0-B0-2.jpg "Облагороден участък от Марица") ![Облагороден участък от крайбрежната алея на р. Марица © Ан Фам](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/-D0-9E-D0-B1-D0-BB-D0-B0-D0-B3-D0-BE-D1-80-D0-BE-D0-B4-D0-B5-D0-BD--D1-83-D1-87-D0-B0-D1-81-D1-82-D1-8A-D0-BA--D0-BE-D1-82--D0-9C-D0-B0-D1-80-D0-B8-D1-86-D0-B0-4.jpg "Облагороден участък от Марица") Облагороден участък от крайбрежната алея на р. Марица © Ан Фам ![Река Марица © Георги Велев](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/08.jpg "Река Марица") ![Река Марица © Георги Велев](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/09.jpg "Река Марица") Река Марица © Георги Велев През 2019 г. беше облагороден малък участък (около 1 км) от южния бряг на река Марица. Останалата част покрай реката остава непокътната © Георги Велев, Ан Фам Задължителните по закон обсъждания на измененията на ОУП, организирани от Община Пловдив през октомври 2020 г., преминаха вяло в неудобни часове през работната седмица и без впоследствие да бъдат обявени мненията на гражданите. За сравнение, [от „Демократична България“ организираха алтернативна дискусия](https://plovdiv.demokrati.bg/2020/11/11/demokratichna-balgariya-vnese-stanovishte-po-proekta-za-izmenenie-na-oup-na-gr-plovdiv/) в Дома на културата „Борис Христов“ след края на работния ден, която продължи над три часа и на която се представиха множество задълбочени, критични мнения към качеството на документа от страна на инженери, ландшафтни архитекти, урбанисти и граждански активисти. Девет месеца по-късно сложната процедура по приемане на плана е заседнала в чекмеджетата на администрацията и остава надеждата, че окончателният проект ще отстрани поне някои от констатираните слабости. ### Заем за ремонти на улици и малко техника Кметският мандат на Здравко Димитров практически започна с [медиен анонс](https://www.marica.bg/samo-v-marica/intervyuta/zam-kmetat-iliq-kirchev-zaem-za-vajnite-proekti-na-plovdiv-a-ne-za-remonti), че се планира тегленето на заем, възлизащ на огромната сума от 120 млн. лв. Информацията, че Европейската инвестиционна банка предлага кредит с изгодни условия, възпламени духовете в Общинския съвет и се започна почти двугодишна сага, белязана от многократна промяна на предложенията на администрацията. Размерът на заема бе редуциран на 113 млн. лв. и впоследствие на 40 млн. лв., източникът се промени на [Фонда за устойчиви градове](https://www.flag-bg.com/) и беше окончателно одобрен преди седмица. Сериозният проблем не е само в неумелата комуникация и липсата на обективни анализи защо в крайна сметка бяха избрани четири проекта – пътната връзка Модър–Царевец, реконструкциите на ул. „Царевец“ и на бул. „Хаджи Димитър“ в район „Западен“ и строителството на кръстовище на две нива до Водната палата. Сбъркана е цялостната философия, защото парите, които ще се връщат в следващите 20 години, не отиват за стартиране на проект за релсов транспорт, както и не се предвижда създаването на нови паркове, изграждане на велоалеи или възстановяването на автентичния облик на квартали като Тютюневия град. ![Около Епископската базилика преди © Wikimedia](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/-D0-9E-D0-BA-D0-BE-D0-BB-D0-BE--D0-95-D0-BF-D0-B8-D1-81-D0-BA-D0-BE-D0-BF-D1-81-D0-BA-D0-B0-D1-82-D0-B0--D0-B1-D0-B0-D0-B7-D0-B8-D0-BB-D0-B8-D0-BA-D0-B0--D0-BF-D1-80-D0-B5-D0-B4-D0-B8.jpg "Около Епископската базилика преди") Около Епископската базилика преди © Wikimedia ![Около Епископската базилика сега © Ан Фам](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/-D0-9E-D0-BA-D0-BE-D0-BB-D0-BE--D0-95-D0-BF-D0-B8-D1-81-D0-BA-D0-BE-D0-BF-D1-81-D0-BA-D0-B0-D1-82-D0-B0--D0-B1-D0-B0-D0-B7-D0-B8-D0-BB-D0-B8-D0-BA-D0-B0--D1-81-D0-B5-D0-B3-D0-B0.jpg "Около Епископската базилика сега") Около Епископската базилика сега © Ан Фам ![Между църквата „Св. Петка“ и Епископската базилика преди © Община Пловдив](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/-D0-9C-D0-B5-D0-B6-D0-B4-D1-83--D0-A1-D0-B2.--D0-9F-D0-B5-D1-82-D0-BA-D0-B0--D0-B8--D0-95-D0-BF-D0-B8-D1-81-D0-BA-D0-BE-D0-BF-D1-81-D0-BA-D0-B0-D1-82-D0-B0--D0-B1-D0-B0-D0-B7-D0-B8-D0-BB-D0-B8-D0-BA-D0-B0--D0-BF-D1-80-D0-B5-D0-B4-D0-B8.jpg "Между Св. Петка и Епископската базилика преди") Между църквата „Св. Петка“ и Епископската базилика преди © Община Пловдив ![Между църквата „Св. Петка“ и Епископската базилика сега © Ан Фам](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/-D0-9C-D0-B5-D0-B6-D0-B4-D1-83--D0-A1-D0-B2.--D0-9F-D0-B5-D1-82-D0-BA-D0-B0--D0-B8--D0-95-D0-BF-D0-B8-D1-81-D0-BA-D0-BE-D0-BF-D1-81-D0-BA-D0-B0-D1-82-D0-B0--D0-B1-D0-B0-D0-B7-D0-B8-D0-BB-D0-B8-D0-BA-D0-B0--D1-81-D0-B5-D0-B3-D0-B0.jpg "Между Св. Петка и Епископската базилика сега") Между църквата „Св. Петка“ и Епископската базилика сега © Ан Фам Заемните средства ще се похарчат по линията на най-малкото съпротивление – за изграждане и ремонт на пътища, което единствено ще накара още повече хора да се движат с автомобили. Сумата от 10 млн. лв. се отделя за общинските предприятия „Чистота“ и „Паркове и градини“, които да закупят нова техника и да ремонтират материалната си база, без нито ред обосновка какви инвестиции са правени в тази посока през последните години. Както изменението на ОУП, така и многомилионният заем демонстрират липсата на визия на ръководните кадри в Община Пловдив и концептуално мислене, застинало някъде във втората половина на миналия век. За жалост, на идеите за град, който е насочен към пешеходците и велосипедистите и стимулира прекарване на повече време на открито сред качествена градска среда, все още се гледа като на прищявка на гласовито малцинство.