> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # По буквите: Бонфоа, Песоа, Янева-Табакова - URL: https://www.toest.bg/bonnefoy-pessoa-yaneva-tabakova/ - Published: 2020-05-29T21:02:20.000Z - Updated: 2023-01-19T10:45:46.000Z - Author: Марин Бодаков - Tags: култура, По буквите, книги, обзор, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46 *От човек до човек, с нова книга в ръка – ходенето по буквите продължава. Всеки месец Марин Бодаков представя по три нови литературни заглавия. И пита с какво точно тези книги ни променят.* --- ### [**„Изкорубените дъски“ от Ив Бонфоа**](http://frostpublishing.blogspot.com/2020/05/blog-post.html) *превод Благовест Петров, София: изд. „Фрост“, 2020* > Надигам се, виждам, > че лодката ни се е преобърнала през нощта. > Огънят – почти изгаснал. > С един замах на веслото студът избутва небето. [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/05/-D0-98-D0-B7-D0-BA-D0-BE-D1-80-D1-83-D0-B1-D0-B5-D0-BD-D0-B8-D1-82-D0-B5--D0-B4-D1-8A-D1-81-D0-BA-D0-B8.jpg)](http://frostpublishing.blogspot.com/2020/05/blog-post.html) Между 1943 и 1947 г. Ив Бонфоа (1923–2016) принадлежи на сюрреализма и на приятелството си с Андре Бретон. На 24-годишна възраст обаче младият творец слага началото на свой собствен път в осмислянето на мита и изкуството, невидим път между образованието по математика и потребността от философия – и една от спирките му е през 1981 г., когато наследява от Ролан Барт мястото му в Колеж дьо Франс и оглавява Катедрата по сравнителна поетика. Името на Бонфоа, прочее, е свързвано с най-престижните университети в света. Той е автор на монографии върху Гоя, Леопарди, Бодлер, Рембо, Миро, Джакомети. Превеждал е Шекспир, Петрарка, Кийтс, Йейтс, както и своите приятели Сеферис и Целан, с когото пет години издава списание. Книгата му „Движение и неподвижност на Дув“ (1953) e приемана за знаково постижение във френската поезия от втората половина на ХХ век. У нас Бонфоа е познат предимно със свои есета, поезия и проза, преведени от Николай Кънчев. Тези дни открих у Джон Милтън израза „нарастване на истината“. У Бонфоа истината нараства до красота. Това е изразено категорично, за разлика от деликатните внушения в стихотворенията му. Красотата също нараства до истина – в онези най-трагични мигове на нашето съществуване, в които сме най-близо до детството, но и до удивлението дали наистина съществуваме. Има ли ни, или ни няма тук, сега… Могъщ поет, много изискан и приглушен. Поезията му се лее на широки вълни, почти безмълвна. Всички интерпретации се плъзват, ненужни, по нея. А Бонфоа лежи на изкорубеното дъно на лодката. ### [**„Песоа Фернандо“ от Фернандо Песоа**](https://www.goodreads.com/book/show/53358993) *подбор и превод от португалски Румен Стоянов, София: изд. „Огледало“, 2019* > Пристанът е изпълнен с люде, виждащи ме да потеглям. > Но пристанът е мойто връщане и аз кораба изпълвам – > А корабът е покой, ковчег и гроб – > И аз не знам какво съм, ибо не съм там… [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/05/-D0-9F-D0-B5-D1-81-D0-BE-D0-B0--D0-A4-D0-B5-D1-80-D0-BD-D0-B0-D0-BD-D0-B4-D0-BE.jpg)](https://www.goodreads.com/book/show/53358993) „Ибо“ значи „защото“. Песоа умира на 47 години. Годината е 1935-та. Приживе, през 1934 г., той публикува само една книга. Модернистът става известен, световноизвестен, чувствително по-късно. Подписва произведенията си с над 70 хетеронима. Незначителна част от неговото творчество излиза под собственото му име. Това обяснява и заглавието на тома, съставен и преведен от легендарния Румен Стоянов (пресъздал „Сто години самота“ на български). У нас португалският гений е познат в преводите на Даринка Кирчева, Георги Мицков, Владимир Сабоурин… Постепенно се трупат и представителни изследвания на феноменалното му литературно наследство. Песоа на Румен Стоянов е по-особен случай. В сборника лисабонският преводач на търговска кореспонденция понякога се изразява като недодялан и отруден селянин от Драганово, откъдето е родом не само преводачът Стоянов, но и да речем, Асен Разцветников. Поне на мен това ми е много симпатично. Сигурен съм, че и Песоа би бил доволен от такова решение – в него живеят твърде много Азове и той би се запознал с още човеци в самия себе си, древни и съвременни. Много бих искал и да подслушам разговор между Песоа и Уитман, в който обсъждат какво означава да възпяваш себе си – и да си всички… Но едно стихотворение без заглавие буквално ме разсипа: > Маската свалих и в огледало се видях… > Бе детето преди години… > Не бях се никак променил… > > Това е то предимството да свалиш маската. > Човек е винаги детето, > Миналото, било и оставащо, > Детето. > > Маската свалих и пак я турих. > Така е по-добре. > Така съм маската. > > И се връщам към личността, сякаш съм начална спирка. Чета това стихотворение, писано през 1934 г., сега, по време на пандемията – когато при среща от нужната дистанция мои много близки приятели внезапно свалиха маските си. Това не е метафора, като у самотника Песоа. И ми се стори израз на небивало доверие, мъничко неприлично, ужасяващо интимно. Каква ли маска би носил днес в Лисабон Песоа? Щеше ли изобщо да носи маска? Освен маската на поезията, разбира се, маска от искреност. ### [**„Сувенири“ от Мила Янева-Табакова**](https://booklover.bg/book/24899-%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B8) *самиздат, 2020* Това е първата авторска книга на Мила, но ние познаваме обичта ѝ към морето и от по-късната ѝ работа по илюстрациите за „Пук“ на Валери Петров. Споменавам големия поет неслучайно – помним от приказката: > Защото тъй бива при случки такива, > че потайната болка във седеф се обвива > и в миг заблестява със хубост такава, > която човекът удивен, назовава > със името „бисер“… [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/05/-D0-A1-D1-83-D0-B2-D0-B5-D0-BD-D0-B8-D1-80-D0-B8.jpg)](https://booklover.bg/book/24899-%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B8) Мила е на морето, някъде далеч на юг. Наблюдава внимателно случките на местните хора. Случките на летовниците. И как техните мигове се превръщат в изповедни бисери, много по-красиви от материалните сувенири, които ще отнесем от Синеморец в София или в Брюксел. Защото след месеци и години споменът продължава да пламти, както пламти кожата сега – и болката още е потайна. Покрай магазинчето за сувенири на Мила минават много истории. Хора-истории. Дълбоки и без претенции. Без връзка помежду си. Свещеник помага повече като барман. Минава бивш затворник, минава ромска фамилия на път към „Варненско лято“. Куче се оплаква. И още – все непосредствени истории, които са на ръба на анекдота, но не се превръщат в анекдот. Какво е „Сувенири“? Комикс? Картинна книга? Визуален дневник? Сценарий, ангажирал приятели като актьори? Не вярвам и Мила да знае. Тук няма драматични истории. Всичко е в инфрачервени лъчи, невидими за неподготвеното човешко око. А чувствителната художничка фиксира точно раждането на спомена, разрастването на неговата неуловимост. ![Из „Сувенири“ на Мила Янева-Табакова](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/05/-D0-A1-D1-83-D0-B2-D0-B5-D0-BD-D0-B8-D1-80-D0-B8--D0-AF-D0-BD-D0-B5-D0-B2-D0-B0--D0-A2-D0-B0-D0-B1-D0-B0-D0-BA-D0-BE-D0-B2-D0-B0-4.jpg "„Сувенири“") Из „Сувенири“ на Мила Янева-Табакова ![Из „Сувенири“ на Мила Янева-Табакова](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/05/-D0-A1-D1-83-D0-B2-D0-B5-D0-BD-D0-B8-D1-80-D0-B8--D0-AF-D0-BD-D0-B5-D0-B2-D0-B0--D0-A2-D0-B0-D0-B1-D0-B0-D0-BA-D0-BE-D0-B2-D0-B0-3.jpg "„Сувенири“") Из „Сувенири“ на Мила Янева-Табакова ![Из „Сувенири“ на Мила Янева-Табакова](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/05/-D0-A1-D1-83-D0-B2-D0-B5-D0-BD-D0-B8-D1-80-D0-B8--D0-AF-D0-BD-D0-B5-D0-B2-D0-B0--D0-A2-D0-B0-D0-B1-D0-B0-D0-BA-D0-BE-D0-B2-D0-B0-2.jpg "„Сувенири“") Из „Сувенири“ на Мила Янева-Табакова