> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Българските партии в новата политическа палитра на Европа
- URL: https://www.toest.bg/bg-partii-eu/
- Published: 2018-03-02T10:00:53.000Z
- Updated: 2026-07-14T05:47:53.000Z
- Author: Радан Кънев
- Tags: политика, анализ, България, Европа, Европейски съюз, избори, мнение, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

Преди месец [подробно коментирах](http://radankanev.blogspot.bg/2018/01/blog-post.html) новите политически разломи в Европа, които са видими днес, но най-ясно ще се проявят около и след изборите за Европейски парламент през пролетта на 2019 г. В настоящия текст ще се спра на възможностите за позициониране на българските политически партии в новия контекст.

Накратко, очертават се три нови политически блока в Европа, които правят разделението много по-ясно, макар и не абсолютно географски определено:

- крайнолеви, евроскептични популисти, най-силни в Южна Европа;
- евроскептични леви консерватори[1](#fn1), доминиращи в Централна Европа и в [„ръждивите пояси“](https://clubz.bg/47921-ryjdiviqt%5Fpoqs%C2%A0ili%5Ftam%5Fkydeto%5Ftrymp%5Fprobi%5Fsinqta%5Fstena) на Запада;
- десни националлиберали, с водещи позиции в богатия Северозапад, в различна степен привърженици на „еврозонския федерализъм“, но крайно ревниви, направо егоистични към интереса на отделните нации, които представляват.

И трите течения са несравнимо по-критични към днешния *лисабонски* Европейски съюз от доскоро доминиращите на европейската сцена елити на ЕНП, ПЕС и АЛДЕ[2](#fn2). И трите стъпват на националния интерес и дори егоизъм в борбата си за гласове у дома. Но парадоксално или не, и трите не могат да си позволят антиевропейска позиция.

Източните „консерватори“ отлично знаят, че държавите им са икономически и военно безпомощни извън ЕС и НАТО. Европейските фондове са основно гориво на икономиката на Полша и Унгария, а членството в двата западни съюза – единствена гаранция срещу агресивната политика на Кремъл. „Национализмът“ се изчерпва с мощните национални настроения срещу мигрантите (които не искат да живеят на изток) и с интереса на местния едър, обримчен около властта бизнес да усвоява европейските пари по собствени правила. Допълнителна мотивация е меката политика по ограничаване на конкуренцията чрез обезкуражаване на западните инвестиции и възможностите за сенчести сделки с руската олигархия.

Всичко това звучи познато в България, нали?

Южните леви радикали също не са против ЕС. Напротив, те искат парите на Европа и за справяне с финансовите си дупки (направо пропасти), и за решаване на огромните проблеми с миграцията, каквито, за разлика от Централна Европа, наистина имат. Но те искат икономически не либерална, а солидарна, даже социалистическа Европа – континентален [welfare state](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%5F%D0%BD%D0%B0%5F%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BE%D1%82%D0%BE%5F%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5), в който техните бедни избиратели да станат богати с чужди пари (защото собствените свършиха).

Северните либерали са откровени проевропейци, но по егоистични подбуди. Те отлично знаят, че без южна и източна периферия държавите им са застрашени от неконтролируем бежански поток и не са способни да гарантират сигурността на континента. А през 90-те разбраха по трудния начин, че война на изток е повод за миграция и разходи, много по-големи, отколкото при интеграция на Изтока. Нещо повече – те са наясно, че без единния пазар на цяла Европа, в т.ч. умелото предислоциране на предприятия в Словакия и България например, техните някога водещи икономики са объркани и изолирани джуджета в днешния Тихоокеански свят.

И така, *вече* никой не е против ЕС. Но вижданията за единство на Съюза са твърде различни между основните нови направления в европейската политика, а и между отделните партии[3](#fn3).

### Къде в този доста сложен нов свят са българските партии?

Да започнем с тези, които доминират вече повече от десетилетие в пейзажа (макар да не са се отказали да оправдават всеки провал с предишни управления) – ГЕРБ и Борисов. Те доминират най-вече защото успешно съчетават популизма и международния опортюнизъм на Орбан (в отношенията извън ЕС) с плътно следване на *правата линия* между Брюксел и Берлин. За левия, носталгичен и популистки избирател Бойко е мощен балкански лидер, главатар и усмирител на всички кърджалийски банди и ръководител на партия-държава от живковски тип. За десния избирател той е несимпатичен, но търпим гарант на западната ориентация и капиталистическото развитие най-вече защото безропотно приема инструкции от Берлин и в **Европейския съвет** и Европейския парламент безусловно следва линията на Комисията. Тези два образа обаче стават несъвместими. Борисов ще трябва да избере между Орбан и Меркел – и във всеки случай ще претърпи загуби. Или ГЕРБ ще трябва да изберат между Борисов и западната ориентация на партията…

Пред сравнително естествения избор на ГЕРБ да премине в лагера на консерваторите от Изток обаче има един съществен проблем – лагерът вече е претъпкан. Втората партия в страната – БСП, направи избор между Фицо/Земан и Ципрас категорично в полза на консерватизма. Корнелия Нинова говори и действа като националистически лидер от Централна Европа. Освен че се харесва на значителна част от електората, особено националистическата периферия, това, изглежда, се приветства и от началниците на БСП, които обикновено заседават в Кремъл. В същото пространство се позиционира президентът Радев, очевидно самостоятелно от БСП, в него естествено пребивават т.нар. „Обединени патриоти“ (единни точно толкова, колкото са патриоти), към него се стремят и основните фигури на остатъчния Реформаторски блок – Лукарски, Вълчев и Москов[4](#fn4).

### Къде е реформаторската, или традиционната, или автентичната, или либералната, или пък градската десница, или – според друго самоопределение – *демократичната общност*?

Като за начало, отговорът е мрачен. Защото допускаме (съвсем съзнателно в първо лице, моето позициониране не подлежи на съмнение) шест възможни (само)определения. В най-добрия случай сме група политици, които представляват значително и градивно малцинство от нацията, а в най-лошия случай – само малцинство.

Но ако за миг успеем да се абстрахираме от собствените си недъзи, анализът показва, че нашето позициониране е без алтернатива. Ние сме част от това дясно, националлиберално течение в модерната европейска политика, което все по-ясно, макар и трудно доминира на запад, и е малцинство на юг и на изток. Нашата програма – и във вътрешната, и в европейската, и във външната политика[5](#fn5), е изключително близка до тази на Курц, Макрон, Туск, Рюте или Линднер. С други думи, тя е дяснолиберална и проевропейска. Тук обаче има много важен акцент – програмите на тези лидери за Европа са различни не защото един е в ЕНП, друг в АЛДЕ, а трети – засега никъде, а защото отразяват различни национални интереси. Ние сме част от новата дясна вълна в ЕС, но за да бъдем пълноценна част, трябва да построим програмата си много ясно върху българския национален интерес. Ще дам само няколко примера:

- Федерализация във формат еврозона? Да, разбира се – но само ако България е част от еврозоната. В противен случай трябва да сме готови да се противопоставим яростно, в т.ч. чрез съюзи с партии и лидери, които не харесваме.
- Засилена обща политика по вътрешна сигурност в Шенген? Да, разбира се – успоредно с приемане на България в Шенген (което изисква реформи на сектора, на които само ние сме готови и способни).
- Обща охрана на външната граница на Съюза? Да, задължително и безусловно (тук ключовите съюзници са Курц и Орбан).
- Данъчна хармонизация чрез уеднаквяване на ставки на преки данъци? Не, категорично (и тук ще срещнем подкрепата не само на балтийците, но и на Рюте и Линднер).
- Общ европейски или еврозонски (вж. първата точка) данък и реална кохезионна политика на демократичен, а не на *проектен* признак? Да, имаме интерес (и тук съюзници са Макрон и Шулц).

И така, позиционирането на *демократичната общност* е ясно – то е в модерната, западна и проевропейска част на десницата. Доколкото това пространство тепърва се оформя на европейско ниво и засега няма собствена партия в ЕП, трябва да бъдем готови, при това заедно, да се позиционираме в него преди или след изборите за ЕП.

Има обаче още един много важен нюанс: в това пространство или ще бъдем сами, или ще се конкурираме с най-хищния териториален звяр в българската политика – Цветан Цветанов. И в двата случая рехава коалиция от нежизнеспособни партии може да бъде само временно, и то лошо решение. Стратегически или ще изградим единна политическа сила с ясна програма и идеология, или… пространството ще бъде заето от друг.

**Бележки на автора:**  
1\. Много критика от доктринерски позиции отнесох за това определение за Орбан, Фицо, Качински, Сидеров, Льо Пен и компания. Нека ги наречем *християнсоциалисти* тогава, защото на *националсоциалисти* много ще се засегнат… [↩](#ref1)  
2\. В тези „семейства“ впрочем са силно представени и трите нови вълни, което прави семействата доста разделени, според юридическата терминология – *във фактическа раздяла*. [↩](#ref2)  
3\. Няма съмнение, че Макрон, Курц и Рюте попадат в една обща група – тази на националлибералите. Но интересите на Франция, Холандия и Австрия не са еднакви и подходът към федерализация на тези трима лидери ще бъде различен. [↩](#ref3)  
4\. Дали последните трима имат избиратели от „ръждивия пояс“, е друга тема. Най-вероятно не, но те търсят партньори, а не избиратели… [↩](#ref4)  
5\. Да, за нас Европа не е *външна* политика.[↩](#ref5)

*Заглавна снимка:* [*Sam Poullain*](https://unsplash.com/photos/TuAZPj1uaZs?utm%5Fsource=unsplash&utm%5Fmedium=referral&utm%5Fcontent=creditCopyText)