> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # „Аз не обичам тайните.“ Разговор с унгарския писател Балаж Дьоре - URL: https://www.toest.bg/balazs-gyore-interview/ - Published: 2021-04-30T21:03:45.000Z - Updated: 2023-01-10T10:28:50.000Z - Author: Марин Бодаков - Tags: култура, интервю, книги, литература, Унгария, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46 *Дуелът между fiction и non-fiction е един от най-важните процеси в света на културата днес, каза преди години Адам Загаевски. Сигурен съм, че този дуел се разиграва и във всеки отделен човек, бил той автор или не. Искрите от него са просто поезия…* *Отсам поезията обаче остават твърде важни въпроси: дали в случая с такива текстове въображението е само средство, а фактите са цел; какви са границите на интимността в този модел на писане – и къде точно не бива да бъдат прекрачвани… И заради кого точно не бива да бъдат престъпени – заради персонажите или заради самия автор.* *Унгарецът Балаж Дьоре е познат у нас с две книги, представени от издателство „Ерго“: [„Баща на мъртвите“](https://ergobooks.eu/books/bashta-na-martvite-ot-balazs-gyore/) (превод Мартин Христов, 2009) и [„Щастлива книга“](https://ergobooks.eu/books/shtastliva-kniga-ot-balazs-gyore/) (превод Светла Кьосева, 2012). И двете заглавия са крачка-две към истината, после още една крачка… Дали третата крачка е назад? Или встрани? Нямам отговор на този въпрос.* *Затова с помощта на поета Николай Бойков, който щедро ми препоръча тези книги и сам е сроден на тази стилистика, се свързах с автора и го разпитах. В това число по въпросите на литературната искреност, която не е на особена почит в българската литература.* *За какво пише Балаж Дьоре? В първата книга един дневник, намерен след смъртта на бащата, ще обърне наопаки неговия образ… Другата книга преминава през психиатричното заболяване на съпругата. И двете творби обаче завладяват с щекотливостта си, с болката и смъдящото облекчение, с проясняването. Слагам ги на рафта плътно до [„Моята лична борба“](https://www.damyanyakov.com/en/knigi?page=shop.product%5Fdetails&flypage=flypage.tpl&product%5Fid=381&category%5Fid=30) на Карл-Уве Кнаусгор. (Хронологически дори са преди него.)* --- #### Кои автори от съвременната ни литература усещате сродни – и защо? От световната литература преди всичко бих споменал Керуак, който също не е измислял нищо. Описвал е преживяното, случилото му се. Както и Хенри Милър, който също е американец и си служи с подобен подход. От унгарската литература – на първо място Геза Отлик, после и Иван Манди, който е описал историята на родителите си. #### Ценност ли е искреността в литературата? Къде поставяте нейната граница? Да, искреността е голяма ценност. Според мен може да пише истински само онзи, който е искрен. За това трябва и смелост, един тип дързост. Изправяне очи в очи: да застанеш пред огледалото, както казва Керуак, дори и пиян или махмурлия, или умопобъркан. #### Казвате, че баща Ви е бил неспособен на връзка с друг човек. Какво прави връзката между двама души възможна и пълноценна? Един от съществените елементи на връзката между двама души е искреността. Откровеното изричане. Баща ми беше неспособен на това. Мълчеше. Не говореше много-много. Имаше тайни. Той обичаше тайните. Аз не. Не мога и да пазя тайна. #### Какво е мястото на поезията във Вашата проза? Добър въпрос! От какво прозата става възвишена? От какво поетична? От стегнатите изречения, шлифовани до съвършенство. Но един писател да не бъде мек и сантиментален. Да удържа действителността, както казват на унгарски: „основата на реалността“, написаното да почива на действителността. Да използва малко епитети. Да се опитва да открива съответстващата дума. #### Кои Ваши въпроси всъщност представляват отговор? Има само въпроси, това бих могъл да кажа. Въпросите навярно не очакват отговори, а пораждат нови въпроси, да, да, аз постоянно питам в текстовете си… Има един стар суфистки израз, който ми допада: „Сто тояги на онзи, който казва *да,* и сто тояги на онзи, който казва *не*.“ Какво бих могъл да кажа? Питайки, казвам което казвам, отново и отново повтаряйки почти всичко, почти всеки въпрос. #### Кои тайни провокират писането Ви? Знаехме премалко за вътрешния живот на баща ми. Дори и не подозирахме за „тайния му дневник“. След смъртта му трябваше да се запозная с него и да се запитам: кой е той в действителност? Аз не обичам тайните, обичам откритостта, прямата реч. #### По отношение на семейството – семейството е условието на житейската задача на всеки от нас или е решението ѝ? Семейството и собствеността са „двойственият двигател на света“, казва Мадач: „мъчение и удоволствие“. Пораждат всяко велико нещо и го и изяждат. Да, семейството е житейска задача, трябва някак да се разреши, също и затвор, в чийто двор свободни се разхождаме, но не може да го напуснем. #### Длъжни ли сме да сме щастливи? Да, би трябвало да бъдем щастливи, щастливо да изживеем живота си! Колко хубаво би било винаги да се радваш, да си в добро настроение!… Дали щастието е дълг? Оставям въпроса отворен и това е отговорът ми. #### След „Баща на мъртвите“ и „Щастлива книга“ коя според Вас е най-логично да бъде следващата Ви творба, която да бъде преведена в България? Бих препоръчал книгата „Приятелят на баща ми“, защото, както впоследствие се изясни, баща ми е имал приятел, казва се Лайош Берец. Тази книга говори за него и за тяхната особена връзка, което – доколкото ми позволяват способностите – се опитах да напиша най-искрено. Книгата бе прочетена и от Берец, той надживя баща ми и не направи възражения. Естествено, и той както всички „участва“ със собственото си име и в тази книга. ##### *Преведе от и на унгарски: Николай П. Бойков* --- **Балаж Дьоре** (р. 1951, Будапеща) e eдин от основателите на литературните групи „Излишен екземпляр“, „Дъх“, на кръга „Йорлеи“, на кръга на младите писатели „Атила Йожеф“ и на Сдружението на унгарските писатели. Гост-редактор в алманасите на „Новолуние-годишник“ и на списание „Изход 84“. Автор е на стихосбирките „Почеркът на благочестивия игумен Пафнутий“ (1982), „Прекъснах един роман“ (2004), „Жилище назаем“ (2010) и множество белетристични творби, между които „Спокойно мога да заспя в автобус 91“ (1989), „Всеки да потърси собствената си смърт“ (1993), „Ако и той не е жив, моля, изгорете, без да четете“ (1996), „Криза“ (1998), „Съществува и в реалността“ (1999), „Щастлива книга“ (2001), „Баща на мъртвите“ (2003), „Приятелят на баща ми“ (2006), „Приятелите ми, моите доносници“ (2012), „След смъртта ми да бъдат предадени на огъня“ (2015), „Американски графит“ (2017) и др. --- Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на издателство „Ерго“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма **Читателски клуб „Тоест“**. За повече информация прочетете на [toest.bg/club](https://www.toest.bg/club/).