> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Архитектурата и властта – предизборно
- URL: https://www.toest.bg/arhitekturata-i-vlastta-predizborno/
- Published: 2021-10-15T21:35:30.000Z
- Updated: 2021-10-16T06:42:51.000Z
- Author: Анета Василева
- Tags: общество, архитектура, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

След по-малко от месец предстоят поредните парламентарни избори в България, този път комбинирани. Архитектурата обикновено е само мизансцен на предизборния разговор у нас – той се провежда в безлични заседателни зали, размятат се интериори на спални, дизайн на легла и [скандални нощни шкафчета](https://www.toest.bg/nyakoy-kaza-borisov-e-gol/), както и [еленски рога в ловни резиденции](https://www.mediapool.bg/deputat-pokaza-tainata-barloga-na-boiko-borisov-video-news326373.html). Най-много някой да се сети да възпали отново темата за комунистическите паметници. Или да хвърли малко яйца по [бившия Партиен дом](https://www.toest.bg/noviyat-star-partien-dom/).

Архитектурата обаче може да каже много повече за властта, която я поръчва и обитава. А също така и за обществото, което избира тази власт. Но как?

За този текст съм избрала три архитектурни епизода, които ще разкажа последователно.

### Изложбата

Килната Бранденбургска врата, залят в червено Мавзолей на Георги Димитров, обърнат наопаки бивш Партиен дом, задраскан от голямо синьо-червено петно. Едрите живописни платна свеждат шаблонната архитектура на властта до геометрични абстракции.

Това е [изложбата „Сградите в нас“](https://structura.gallery/bg/exhibitions/the-buildings-within-us/), специално замислена за пространствата на софийската галерия „Структура“, по думите на автора Иво Бистрички и кураторката Мария Василева. Нас, хората, ни няма обаче в изложбата – всички места на картините са тотално обезлюдени. Ние сме отвън, наблюдаваме платната и се опитваме да разпознаем кои са сградите и защо им се случва точно това. Очевидно е желанието да се покажат отчуждението на съвременния човек и деформираният начин, по който индивидът общува с властта чрез пространствата. А какво става, ако и пространствата са деформирани?

![Изложба „Сградите в нас“ на Иво Бистрички © Галерия „Структура“](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/10/-D0-98-D0-B7-D0-BB-D0-BE-D0-B6-D0-B1-D0-B0--D0-A1-D0-B3-D1-80-D0-B0-D0-B4-D0-B8-D1-82-D0-B5--D0-B2--D0-BD-D0-B0-D1-81-5.jpg "Изложба „Сградите в нас“")

Изложба „Сградите в нас“ на Иво Бистрички © Галерия „Структура“

![Изложба „Сградите в нас“ на Иво Бистрички © Галерия „Структура“](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/10/-D0-98-D0-B7-D0-BB-D0-BE-D0-B6-D0-B1-D0-B0--D0-A1-D0-B3-D1-80-D0-B0-D0-B4-D0-B8-D1-82-D0-B5--D0-B2--D0-BD-D0-B0-D1-81-4.jpg "Изложба „Сградите в нас“")

Изложба „Сградите в нас“ на Иво Бистрички © Галерия „Структура“

![Изложба „Сградите в нас“ на Иво Бистрички © Галерия „Структура“](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/10/-D0-98-D0-B7-D0-BB-D0-BE-D0-B6-D0-B1-D0-B0--D0-A1-D0-B3-D1-80-D0-B0-D0-B4-D0-B8-D1-82-D0-B5--D0-B2--D0-BD-D0-B0-D1-81-3.jpg "Изложба „Сградите в нас“")

Изложба „Сградите в нас“ на Иво Бистрички © Галерия „Структура“

![Изложба „Сградите в нас“ на Иво Бистрички © Галерия „Структура“](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/10/-D0-98-D0-B7-D0-BB-D0-BE-D0-B6-D0-B1-D0-B0--D0-A1-D0-B3-D1-80-D0-B0-D0-B4-D0-B8-D1-82-D0-B5--D0-B2--D0-BD-D0-B0-D1-81-2.jpg "Изложба „Сградите в нас“")

Изложба „Сградите в нас“ на Иво Бистрички © Галерия „Структура“

![Изложба „Сградите в нас“ на Иво Бистрички © Галерия „Структура“](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/10/-D0-98-D0-B7-D0-BB-D0-BE-D0-B6-D0-B1-D0-B0--D0-A1-D0-B3-D1-80-D0-B0-D0-B4-D0-B8-D1-82-D0-B5--D0-B2--D0-BD-D0-B0-D1-81-1.jpg "Изложба „Сградите в нас“")

Изложба „Сградите в нас“ на Иво Бистрички © Галерия „Структура“

Работното заглавие на изложбата, споделя Бистрички, е било „Власт“. Всъщност именно избраните сгради са най-интересни за един архитект. Защо точно тези, беше първият въпрос, който си зададохме, когато група архитекти влязохме в галерията. Виждаме всъщност купчина туристически атракции – Триумфалната арка в Париж, Партенона в Атина, Капитолия във Вашингтон, Бранденбургската врата в Берлин и някакъв софийски соц. Все места, обичайно гъмжащи от хора, но тук пусти и без детайл, безадресни.

Още нещо – търсени са сгради с отчетлив неокласицистичен език, с ордери, арки, колонади. Усещането за тоталитаризъм е много силно. Всяка от тези картини може да служи за корица на ново издание на „1984“, но всъщност не всички пространства са тоталитарни от архитектурно-историческа гледна точка. Забавното е, че неокласиката е любим стил както на енциклопедистите от епохата на Просвещението (заради идеалите на републикански Рим примерно), така и на диктаторите от XX век (Хитлер и неговата мечта за нов Берлин – [*Welthauptstadt Germania*](https://bg.wikipedia.org/wiki/Welthauptstadt%5FGermania), или „Световна столица Германия“). Неокласиката е едновременно изразно средство на социалистическия реализъм и символ на красотата за съвременните британски консерватори, като покойния сър Роджър Скрутън. Всъщност най-подходящият архитектурен стил за размисли върху отношенията на човека с властта.

### Инсталацията

Темата на националните павилиони на Архитектурното биенале във Венеция през 2014 г. беше [*Absorbing Modernity 1914–2014*](https://www.labiennale.org/en/architecture/2014/fundamentals). Инсталацията в германския павилион беше перфектната метафора за разказване на историята чрез пространство.

Макет в мащаб 1:1 на изящната модернистична вила (бунгало) на западногерманския канцлер от 1964 г. (т.нар. *Kanzlerbungalow* в Бон) беше буквално вписан във фашистката неокласическа архитектура на германския национален павилион, реконструиран през 1938 г. Видни от пръв поглед бяха разликите в пропорциите, далеч по-скромните, но пък щедри пространства, усещането за отвореност, достъпност и човешки мащаб на бунгалото.

„Ще научите много повече за мен от тази сграда, отколкото от която и да е моя политическа реч“, казва канцлер Лудвиг Ерхарт, който поръчва сградата на архитект Сеп Руф и е нейният пръв наемател. През последвалите години – до обединението на Германия – това е мястото, където западногерманските канцлери живеят, забавляват се и посрещат чуждестранни дипломатически делегации. Това е представителната дневна на ФРГ, която присъства всяка вечер по телевизията. Следвоенният модернизъм като символ на демокрацията.

![Канцлерското бунгало в Бон © Sir James / Wikimedia](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/10/1-Kanzlerbungalow-photo-by-Sir-James-on-Wikimedia.jpg "Канцлерското бунгало")

Канцлерското бунгало в Бон © [Sir James / Wikimedia](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:2012-03-27%5FBonn%5FKanzlerbungalow.JPG)

![Канцлерското бунгало в Бон © David Kasparek / Flickr](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/10/4-Kanzlerbungalow-photo-by-David-Kasparek-on-Flickr.jpg "Канцлерското бунгало")

Канцлерското бунгало в Бон © [David Kasparek / Flickr](https://www.flickr.com/photos/dave7dean/13588045214)

![Канцлерското бунгало в Бон © A. Savin / Wikimedia](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/10/3-Kanzlerbungalow-photo-by-ASavin-on-Wikimedia.jpg "Канцлерското бунгало")

Канцлерското бунгало в Бон © [A. Savin / Wikimedia](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Kanzlerbungalow.jpg)

![Канцлерското бунгало в Бон © Sir James / Wikimedia](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/10/2-Kanzlerbungalow-photo-by-Sir-James-on-Wikimedia.jpg "Канцлерското бунгало")

Канцлерското бунгало в Бон © [Sir James / Wikimedia](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:2012-03-27%5FBonn%5FKanzlerbungalow%5FPanzerglas%5FRheinblick.JPG)

### Концертната зала

Именно затова е много важен архитектурният образ, с който властта решава да се припознае по принцип.

През септември 2021 г. се проведе [затворен концерт](https://boulevardbulgaria.bg/articles/bileti-ne-se-prodavat-kontsertat-na-valeriy-gergiev-pod-patronazha-na-rumen-i-desislava-radevi) на руския диригент Валерий Гергиев в зала „България“ под патронажа на Румен и Десислава Радеви с цел набиране на средства за нова музикална зала на България. [Инициативата на Фондация „Богария“](https://bogaria.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F/) е промотирана от 2017 г. като възвишена кауза „градеж на нова филхармония в центъра на София“, на „нов, великолепен Храм на духа“ – основание и източник на заслужена „радост и гордост на днешните и бъдещите поколения на Отечеството“. Новата зала трябва да е „нищо по-малко от величествена, нищо по-малко от великолепна“, твърдят патетично инициаторите в [специалния сайт за проекта](https://xn--80aaenigojehbie1bzb1b.xn--90ae/). Оказва се, че в представите си за новата филхармония те се вдъхновяват от „немодернистичните, класически линии в архитектурата“, от „изяществото – като онова на филхармонията в Барселона“, от „великолепието – като на базиликата „Сакре Кьор“ в Париж“.

Българският президент например живее също в тип модернистично бунгало – вила „Калина“ в Бояна, но от онзи регионален, неонационален модернизъм на късния соц. Вярно, далеч не е толкова отворено и достъпно като демонстративната германска вила от 1964 г., но все пак е сграда с отчетливо модерен език. Интересно тогава дали Румен Радев осъзнава с какъв архитектурен консерватизъм се е забъркал с публичната си подкрепа за иначе достойната за уважение инициатива за нова концертна зала в София?

Също така е много интересно на чисто хипотетично ниво каква нова сграда би поръчал следващият президент на България за резиденция на властта. Какъв би бил идеалният архитектурен символ на политическата власт в България днес? Неокласически консерватизъм, постмодерна еклектика, прогресивен модернизъм или просто националистически хибрид? И тогава пак ще анализираме властта и обществото, което избира тази власт.

##### *Заглавна снимка: От изложбата [„Сградите в нас“](https://structura.gallery/bg/exhibitions/the-buildings-within-us/) на Иво Бистрички © Галерия „Структура“*