> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Анатомия в огледалото. Естетичната медицина - URL: https://www.toest.bg/anatomiya-v-ogledaloto-estetichnata-meditsina/ - Published: 2025-10-23T05:50:34.000Z - Updated: 2025-10-26T09:22:47.000Z - Description: В България не се поддържа официална статистика за пазара на естетични услуги, но е очевидно, че те са все по-достъпни. И като следствие хората са все по-еднакви. Как тогава да разберем „коя е най-красива на земята“? Надежда Цекулова за естетичната медицина и ролята ѝ в съвременното общество. - Author: Надежда Цекулова - Tags: общество, жени, Анатомия на пола: Жена, естетична медицина *Като тийнейджърка се смущавах, че бюстът ми е малък, а носът ми е голям. Живях някак (всъщност доста добре) с „невероятните“ си дефицити и след повече от две десетилетия, тъкмо когато започнах да съществувам в хармония с тия си неравности, четирийсетте ми донесоха нови тревоги – бръчки, отпускане на кожата, пигментни петна.* *Всяка сутрин, докато се мажа с крем пред огледалото, се питам искам ли да изглеждам на 25\. Няма да ви занимавам с отговора, защото би издал личните ми пристрастия.* --- Най-близкото обкръжение на американския президент – и мъже, и жени – има сходни лицеви белези: високи, твърди и препълнени скули, опъната кожа, повдигната линия на косата, пълни устни, добре оформени вежди, широки бадемовидни очи, силна челюст, тесен нос и много бели зъби. Не ги е избирал по хубост. Няколко месеца след встъпването на Тръмп в длъжност американските медии започнаха да забелязват (и да разказват), че ключовите членове на администрацията му – както и самият Тръмп – си приличат твърде много. Това не е случайно, а причината не е тайна – всички си правят естетични корекции с идентично задание. ### Лицето „Мар-а-Лаго“ Лице „Мар-а-Лаго“, наречено на имението на Тръмп в Палм Бийч, „се отнася до разпознаваемо съчетание от черти на лицето и пластични корекции, често моделирани по характерния външен вид на Иванка Тръмп“, казва пластичният хирург Матю Дж. Никиел пред изданието [*HuffPost*](https://www.huffingtonpost.co.uk/entry/mar-a-lago-face-plastic-surgery%5Fl%5F685018a1e4b006b6c3e65049). Постигането на този вид обикновено включва комбинация от хирургични процедури и инжекционни манипулации – фасети, ботокс, лифтинг, операция на клепачите, лазерни процедури и поставяне на филъри. Първоначалното им прилагане струва десетки, понякога дори стотици хиляди долари, а след това е необходима и скъпа поддръжка. Въпреки високата цена моделът се разпространява светкавично и сред поддръжниците на движението [*MAGA*](https://en.wikipedia.org/wiki/Make%5FAmerica%5FGreat%5FAgain). Лицето „Мар-а-Лаго“ може да се разглежда като част от „по-широки усилия“ за „налагане на строги полови норми“ върху последователите на американския президент с „естетика, която – подобно на политиката на Тръмп – е нелепо директна“, пише [лявото издание *Mother Jones*](https://www.motherjones.com/politics/2025/03/maralago-face-conservative-girl-makeup-brutal-aesthetics-of-maga-trump-gaetz-guilfoyle/). Тази история ми попадна преди време и признавам, шокирах се, че човек може по *политически* причини да се подложи на серия инвазивни и потенциално рискови процедури, които поставят под въпрос нещо толкова лично, като идентичността му. ### Огледалце, огледалце от стената... Причините, каращи човек да се стреми да изглежда по определен начин, обаче са неизброими. През последните години в развития свят модата на фрапантните естетични намеси е подложена на преосмисляне в средите на артистичните елити, които преди десетилетия изглеждаха „привилегировани“ в достъпа си до естетични корекции. Иконата на силиконовия бюст Памела Андерсън например не само махна силикона преди две десетилетия, а в момента преживява своето творческо прераждане именно във фокуса на новия си имидж „без грим“ *(makeup-free)*. Темата за правото на жените (и на мъжете, но тази рубрика не се занимава с тях) да остареят достойно става все по-важна за Холивуд. В същото време обаче естетичната медицина става все по-достъпна и по-масова. Последният [доклад на Международната общност на естетичните пластични хирурзи](https://www.isaps.org/discover/about-isaps/global-statistics/global-survey-2024-full-report-and-press-releases/) сочи общ ръст от 40% между 2020 и 2024 г. на хирургичните и нехирургичните процедури. Операцията на клепачите за първи път е най-често срещаната хирургична процедура през 2024 г. (благодарение на ръста си при мъжете), измествайки липосукцията, която остава втора, уголемяването на гърдите, корекцията на белези и ринопластиката. Най-популярните нехирургични процедури са слагане на ботулинов токсин (и при жените, и при мъжете), поставяне на хиалуронова киселина (филър), обезкосмяване, нехирургично стягане на кожата и химически пилинг. Държавите шампионки по брой процедури в света са САЩ, Япония и Бразилия, а в Европа водят Германия и Турция, като Турция е сред световните лидери по брой на чуждестранните пациенти. В България не се поддържа официална статистика за пазара на естетични услуги. По улиците на българските градове, в българските риалити формати и понякога дори на представителни постове в българските институции обаче достатъчно често се срещат жени, а и мъже с драстични естетични намеси, затова можем да сме уверени, че сме част от тези световни тенденции. [Изследване](https://www.researchgate.net/publication/327256664%5FSociodemographic%5Fcharacteristics%5Fof%5Fpatients%5Fusing%5Faesthetic%5Fprocedures%5Fin%5Fcenters%5Ffor%5Faesthetic%5Fmedicine) на екип на Медицинския университет в София, фокусирано върху клиентите на един център за естетична медицина в София, показва, че възрастовото разпределение в този център не се разминава драстично със световните данни за ползвателите на такива процедури. Клиентите под 18 г. са под 2%, още 14% са до 25-годишна възраст. Преди да повдигнете вежди многозначително, нека отбележим, че сред отчитаните процедури е и лазерното обезкосмяване, и можем да спекулираме, че то добавя клиенти в най-младия сегмент. ### „Коя е най-красива на Земята?“ „Младите хора в България днес нямат добри модели, върху които да изградят идентичност“, казва психоложката Александра Петрова за англоезичното издание *3seaseurope.com* в [статия](https://3seaseurope.com/plastic-surgery-bulgaria-beauty-enhancement), посветена на причините за масовото разпространение на естетичните процедури у нас. Според нея, ако прекалено уголемените устни или други части на тялото на човек са успешно позиционирани в социалните мрежи и будят интерес, тогава много бързо се губят балансът и границите и е лесно човек да поиска подобни устни например. Психоложката смята, че младите хора често виждат приказката за Пепеляшка във фантазиите си, свързани с промяната на външния вид – ако отговарям на определени критерии за красота, принцът ще ме забележи, ще танцуваме цяла нощ и след това ще сме щастливи до края на дните си. Образно казано, но схващате идеята. Разбира се, в истинския живот рядко става точно така, а и както видяхме от статистиката, младите всъщност са един сравнително малък дял от ползвателите на естетичната медицина. Мотивите на хората за промяна на външния им вид се изследват от десетилетия, а бумът на естетичните процедури в последните години повишава интереса и към тези изследвания. Някои от тях потвърждават интуитивни хипотези – [проучване на екип от *University College London*](https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC3513261/) през 2012 г. например установява, че по-вероятно е на козметична операция да се подложи човек с ниска самооценка, ниска удовлетвореност от живота, ниско самооценена физическа привлекателност, висока консумация на медии и слаби религиозни убеждения. Или казано по-просто, хората, които не се чувстват добре в кожата си и са недоволни от живота си, са по-склонни да обмислят хирургична промяна на външния си вид, особено ако това често присъства в медийните послания и ако не са религиозни. В [ново проучване](https://link.springer.com/article/10.1007/s00266-025-05011-7) от юни тази година международен екип се допитва до над 800 жени от Бразилия, като основните групи са разделени на подкрепящи и отхвърлящи естетичните процедури. За жените с по-високо ниво на образование, разведени, с по-високи доходи и по-сериозни страхове от остаряването има по-голяма вероятност да се подложат на естетични процедури за лице. Зад тази социологическа находка стоят [психологически явления](https://www.jcosmetmed.org/journal/view.html?doi=10.25056/JCM.2024.8.1.34), стари колкото човечеството – хората се страхуват от остаряването и смъртта, искат да бъдат харесвани и приемани и да принадлежат към общност (за предпочитане – успешна). През последните години обаче към тези стари страхове и към проявленията им в различните епохи се присъединяват технологичният бум и възможността да модифицираме собствения си образ през филтрите за изображения в различни приложения и социални мрежи. Това явление добавя към традиционното влияние на ролевите модели нов недостижим стремеж – да приличаме на едно дигитално модифицирано и частично анимирано аз. Британското издание *The Guardian* посвещава редица статии в последните години на този феномен и на все по-често свързваното с него телесно дисморфично разстройство *(body dysmorphic disorder)* – натрапчиво усещане, че реалното тяло е дефектно. Основната идея, която се налага, е, че филтрираният ни дигитален образ ни създава изкривени очаквания как трябва да изглеждаме, за да се възприемаме положително. Филтрите за красота в социалните мрежи постепенно променят не само как изглеждаме онлайн, а как възприемаме собственото си лице, обяснява Ракел Джонс в статията „Това аз ли съм? Грозната истина за разкрасителните филтри“ *(*[*Is that really me? The ugly truth about beauty filters*](https://www.theguardian.com/lifeandstyle/2022/jan/02/is-that-really-me-the-ugly-truth-about-beauty-filters)*)*. Джонс описва как невинните на пръв поглед функции за изглаждане на кожата или за уголемяване на очите създават нов визуален стандарт, с който все повече хора започват да се сравняват в реалния живот. Психоложката Джесика Фардоули предупреждава, че колкото по-недостижим е този стандарт, толкова по-дълбоко се подкопава самочувствието, и няма достатъчно изследвания какви могат да бъдат дългосрочните последици. Като превенция на психичното ни здраве и риска да се опитаме с естетични корекции да поправим в тялото си проблеми, възникнали в психиката, от Австралийското психологическо дружество [препоръчват](https://psychology.org.au/getmedia/5016efba-cb58-4cd5-a472-4313a1a70483/18aps-pp-cosmetic-surgery-p1a-web.pdf) психосоциална оценка на хората, желаещи да се подложат на козметична процедура. Целта е да се идентифицират пациентите, които са неподходящи за такава интервенция по причини отвъд физическото им състояние, например нестабилно емоционално състояние, телесно дисморфично разстройство или други психиатрични проблеми. ### Как започва всичко? Естетичната хирургия [възниква през XIX в.](https://www.britannica.com/biography/Karl-Ferdinand-von-Grafe) в контекста на възможностите на тогавашната медицина за възстановяване на лица и крайници след травми, изгаряния, инфекции или вродени дефекти. Тази ѝ функция, макар по-малко фамозна, остава ключова и до днес. Когато говорим за жени, най-честата асоциация (и нужда по линия на пластичната хирургия) е [реконструкцията на гърда](https://www.ednaot8.bg/faq/rekonstruktivna-hirurgiya-na-grda) след операция при рак на млечната жлеза. В България не е ясно точно колко от пациентките, претърпели мастектомия (частично или цялостно отстраняване на млечната жлеза), се подлагат на реконструктивна операция. Както и по много други въпроси, и по този официална статистика липсва. В САЩ например [над 40%](https://www.plasticsurgery.org/news/press-releases/rates-of-breast-reconstruction-after-mastectomy-have-stabilized) от жените, които преминават през лечение на карцином на млечната жлеза, включват и реконструктивна хирургия във възстановяването си. Международно проучване сред над 800 хирурзи от 79 държави обаче [установява](https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC10659690/#sec8), че различията в практиките в отделните страни са много големи – изводите им сочат, че над 1/3 от хирурзите извършват до 10 реконструктивни операции на година, а други 20% извършват над 50\. ### Национални особености Макар склонността ни да драматизираме националното си положение чрез споделяне на клипчета от „Ергенът“ (който иначе „никой“ не гледа) да се е превърнала в част от изконните ни ценности, всъщност бумът на интереса към естетичните процедури и проблемите, които го пораждат (и които предизвиква впоследствие), очевидно не са уникални за страната ни. Все пак е добре да знаем къде се намираме, когато правим избора си дали и какви разкрасителни процедури да предприемем. Адвокат Вили Костадинова [обръща внимание](https://defakto.bg/2021/06/01/problemi-i-diskusionni-vaprosi-pri-pr/), че пропуски в регулацията на естетичните процедури в България създават допълнителни рискове и нужда от проверка. „На първо място, масово хората не знаят, че всяка процедура, при която се прониква в тялото, е инвазивна, което означава, че може да се извършва само от лекар“, обяснява тя за „Тоест“. Това включва поставянето на филъри и на нерезорбируеми конци, инжектирането на ботулинов токсин и други процедури, които в момента безконтролно се извършват от хора с квалификация за козметици или фризьори. „Тези процедури са скъпи за клиента и бързи за извършване, което привлича професионалисти от много широк спектър да желаят да ги предлагат“, обяснява адв. Костадинова. По думите ѝ обаче, квалификация за подобна дейност имат не просто лекарите, а лекарите с точно определени специалности. > Това са само дерматолозите и пластичните хирурзи, както и специалистите, чиято специалност е свързана с локацията, на която се прилага дадената процедура. Например акушер-гинеколозите имат квалификация да поставят филъри в интимната област. Особено внимание трябва да се обръща на [прилагането на ботулинов токсин](https://www.svobodnaevropa.bg/a/botoks-bolnitsa/33302553.html), което според международните изследвания е сред най-популярните процедури. „В България все още човек може сам да си закупи отнякъде ботулинов токсин и да отиде да му го приложат в някой салон за красота. А това е лекарствен продукт – както личи и от самото му име „токсин“, – което изисква квалификация и наблюдение“, подчертава адв. Костадинова. С други думи, макар в набора си от народни мъдрости да имаме и тази, че „красотата иска жертви“, добре е към жертвите да се пристъпва след внимателно обмисляне, събиране на информация и консултиране с различни специалисти. --- [*„Анатомия на пола: Жена“*](https://www.toest.bg/tag/anatomiia-na-pola-zhena/) *разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.*