> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Адски сме толерантни!
- URL: https://www.toest.bg/adski-sme-tolerantni/
- Published: 2026-01-15T15:36:11.000Z
- Updated: 2026-01-15T15:36:11.000Z
- Description: Спокойно може да си продължите заглавието на статията с „ама друг път“ и няма да сте в грешка. Светла Енчева анализира данните от ново национално представително изследване за обществените нагласи към ЛГБТИ хората. Накратко: искахме да сме толерантни, но просто нямахме желание.
- Author: Светла Енчева
- Tags: общество, ЛГБТ+, толерантност, човешки права

Социолозите, които се занимават с изследване на общественото мнение, знаят (или поне би трябвало да знаят), че понякога респондентите дават т.нар. *социално желателни отговори*. Тоест казват това, което смятат, че е престижно или че се очаква от тях. Това нерядко води до грешки в предизборните проучвания и в екзитполовете – ако хората мислят да гласуват или тъкмо са пуснали бюлетина за партия, за която смятат, че не е престижно да дадат гласа си, е доста вероятно да поизлъжат. Понякога проучванията включват контролни въпроси, чиято цел е да се установи дали респондентите отговарят искрено, или по-скоро се опитват да се харесат. При кратки анкети, каквито са екзитполовете например, това не е подходящ вариант.

### Колко толерантно е населението на България към ЛГБТИ хората?

На този въпрос търси отговор [национално представително изследване](https://glasfoundation.bg/obshtestveni-naglasi-spryamo-lgbti-horata-prez-2025/), проведено от „Алфа Рисърч“ сред 1000 респонденти по поръчка на Фондация *GLAS*. На директното питане дали са съгласни с твърдението „Аз съм толерантен към ЛГБТИ хората“, близо половината (49,7%) отговарят утвърдително. Не се възприемат като толерантни малко над една трета – 35,6%, а 14,7% се затрудняват да преценят.

0% 100% 

Да Не Без мнение 

Аз съм толерантен към ЛГБТИ хората

49,7%

35,6%

14,7%

Чувствам се комфортно при вида на еднополова двойка, която се държи за ръце

30,5%

59,2%

10,3%

Не би ме притеснило, ако знаех, че преподавател в училището на детето ми е ЛГБТИ

27,8%

54,2%

18,0%

Ограничаването на правата на ЛГБТ хората води до изтичане на квалифицирани млади кадри в чужбина

21,7%

54,1%

24,2%

Бих позволил(а) на детето ми да си играе в дома на свой приятел, чиито родители са еднополова двойка

27,4%

52,7%

19,9%

Еднополовите двойки трябва да имат правото да легализират партньорските си отношения чрез фактическо съжителство

30,5%

47,9%

21,5%

Транссексуалните хора трябва да могат да променят своите документи, така че да съответстват на тяхната полова идентичност

26,5%

46,3%

27,2%

Бих се чувствал(а) комфортно, ако работя с ЛГБТИ човек

35,0%

44,8%

20,2%

Публичното подбуждане към омраза във връзка с ЛГБТИ хората трябва да се наказва като престъпление

34,3%

40,7%

25,0%

Отношението ми към близък човек (дете, брат, сестра, роднина) не би се променило, ако разбера, че той/тя/те са ЛГБТИ

47,0%

32,7%

20,3%

Равният достъп на ЛГБТ хората до социални, здравни и образователни услуги е важен за общественото благосъстояние

56,6%

21,4%

22,0%

Поправките в ЗПУО по-скоро изостриха конфронтацията между хората в обществото или по-скоро допринесоха за подобряване на средата и живота на хората в България?

45,1%

15,6%

39,4%

Средни стойности на толерантност и нетолерантност

34,8%

42,7%

22,5%

Някои от оригиналните въпроси са леко преформулирани с цел отговорите да се подредят в единна скала и с цел съкращаване. Източник: Alpha Research, GLAS Foundation. 

Такива общи твърдения са особено благодатни за контролни въпроси – хората могат да разбират под „толерантност“ много различни неща. Изследването предлага на респондентите да се позиционират спрямо повече от 10 твърдения, за да се получи по-ясна представа за действителната им толерантност към ЛГБТИ хората. Очаквано, резултатите доста се разминават с декларираната толерантност.

Можете ли да предположите какво кара близо 60% (59,2%) от населението да се чувства некомфортно?

#### Двама души от един и същи пол, които… се държат за ръце.

По тази тема анкетираните показват най-високо неодобрение, а тези, които не са сигурни, са най-малко – едва 10,3% (при средно за контролните въпроси 22,5%). Тук следва да се отбележи, че все пак не всички са посочили с еднаква категоричност, че се чувстват некомфортно – крайно некомфортно им е на 30,9%, докато 28,3% изпитват умерен дискомфорт. В проучването липсва въпрос за целуване, но ако от едното държане на ръце хората реагират така, може би при проява на по-голяма еднополова интимност някои от най-негативно реагиращите биха имали нужда от медицинска помощ.

На второ място по степен на неприемане се подреждат ЛГБТИ учителите – 54,2% биха се притеснявали, ако детето им има такъв учител. Почти толкова (54,1%) не са съгласни с твърдението, че ограничаването на правата на ЛГБТ хората води до изтичане на квалифицирани млади кадри в чужбина. Макар че 44,8% биха се чувствали некомфортно да работят с „такива хора“.

Независимо какво смята мнозинството от населението в България обаче, много ЛГБТ хора напускат страната [тъкмо по тази причина](https://www.toest.bg/zadulzhitelno-obrazovanie-po-samoomraza/). Един от тях – Борислав Герасимов – преди няколко години направи за несъществуващия вече сайт *out.bg* поредицата „Немили-недраги“ – 12 интервюта с ЛГБТ емигранти и 7 лични разказа, от които става ясно как дискриминацията прогонва млади хора. Пред „Тоест“ той пое ангажимента да ги публикува отново онлайн.

#### 52,7% пък не биха пуснали детето си да си играе в дома на приятелче, чиито родители са от един и същи пол.

Близо половината (47,9%) не са съгласни, че фактическото съжителство на еднополовите двойки трябва да се легализира, срещу малко над една четвърт, които смятат, че трябва. За сравнение – 37,5% биха искали правно признаване на съжителството на хетеросексуални двойки, а почти толкова (36,7%) са против. Същевременно 51,7% смятат, че имуществените и неимуществените отношения на хората в съжителство, които не са сключили брак, трябва да бъдат регулирани от закона както на двойките в брак. Но изглежда, за много хора това не включва легализиране на съжителството, още по-малко пък на еднополовите двойки.

След кампанията срещу Истанбулската конвенция, [в която взеха дейно участие Конституционният съд и Върховният касационен съд](https://www.toest.bg/da-izteglish-kusata-klechka-ili-za-nevuzmozhnata-smyana-na-yuridicheskiya-pol-v-bulgaria/), 46,3% не са съгласни транссексуалните да могат да сменят юридическия си пол. А според 40,7% публичното подбуждане към омраза към ЛГБТИ хората не трябва да се наказва като престъпление (спрямо 34,3%, според които трябва, и една четвърт, които нямат мнение).

#### Едва една трета от хората в България казват, че биха променили отношението си към близък човек, ако научат, че е ЛГБТИ.

Като имаме предвид обаче, че близо 60% се скандализират при вида на хора от един и същи пол, държащи се за ръце, можем да предположим, че често пъти запазването на доброто отношение към близкия ЛГБТИ човек си има цена – да не „парадира“, да не му личи, да не научат хората, че какво ще си кажат… Има и родители и близки, които реагират в стил „не ме интересува, не искам да знам, това си е твоя работа“, смятайки, че по този начин не са променили отношението си към човека.

Цели 56% смятат, че равният достъп на ЛГБТ хората до социални, здравни и образователни услуги е важен за общественото благосъстояние, срещу 21,4%, които не мислят така. Едва 15,6% смятат, че законодателната промяна, забраняваща т.нар. ЛГБТ пропаганда в училище, е довела до подобрение, а според 45,1% тя е изострила конфронтацията между хората. Близо 40% обаче не са сигурни, което е най-високият дял на нямащи мнение за цялото проучване.

Като теглим чертата, средното равнище на толерантност при отговорите на контролните въпроси е 34,8%, а на нетолерантност – 42,7% – картина, доста по-различна от декларираната.

### Добрите новини

Макар данните от проучването да изглеждат обезсърчаващи за отношението на българското население към ЛГБТИ хората, съвсем не всичко е толкова черно. „Алфа Рисърч“ провежда това изследване за трета поредна година, което позволява да се забележи известно положително развитие.

Например подкрепата за легализиране на съжителството и регулиране на имуществените и неимуществените отношения между партньори от един пол, макар и недостатъчна, нараства с около 5 процентни пункта, а в сравнение с 2023 г. – с почти една трета.

#### Така че държавата има все по-малко основание да не изпълнява решенията на европейски съдилища,

според които трябва да се намери форма на правно признаване на еднополовите бракове, сключени в чужбина.

Изследването отчита също, че за младите е далеч по-лесно да общуват, учат и работят с ЛГБТИ хора, отколкото за по-възрастните. Все пак голяма част от поколението *Z* не помни времето, когато е нямало „София прайд“, и за него видимостта на тази група от населението е част от пейзажа.

Също така очевидно пропагандата си има граници. Промяната в Закона за предучилищното и училищното образование не консолидира обществото срещу ЛГБТИ хората, а по-скоро му показа, че както би казал Хамлет, „има нещо гнило в Дания“. Макар близо 40% да се затрудняват да оценят поправките в закона, по-малко от 16% ги одобряват.

#### Най-добрата новина всъщност е, че толерантността продължава да е ценност.

В противен случай хората не биха се изкарвали по-толерантни, отколкото са всъщност. А като се има предвид дългогодишната пропаганда против „толерастията“, както и в какво се превръща светът в последните години, никак не се разбира от само себе си, че толерантността все още се възприема като нещо добро.

Тук немалко ЛГБТИ хора и експерти в областта на човешките права биха казали, че толерантността не е достатъчна дори когато е действителна. Защото тя означава търпимост и нищо повече. Истинското приемане отива отвъд толерантността – едно е просто да търпиш някого, друго е да го смяташ за толкова ценна част от обществото, колкото си и ти.

Но и едната толерантност е нещо в среда като българската и в свят, в който емпатията все повече се презира, а грубата сила е на все по-голяма почит. Въпреки че нашенската толерантност, както става ясно от изследването, прилича повече на пътя към ада, който, казват, бил постлан с много добри намерения.