> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Абортиране на несъществуваща традиция
- URL: https://www.toest.bg/abortirane-na-nesushtestvuvashta-traditsiya/
- Published: 2019-02-16T05:05:25.000Z
- Updated: 2023-06-20T08:22:24.000Z
- Author: Светла Енчева
- Tags: общество, граждански права, етика, мнение, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46, жени

Какви асоциации предизвикват у вас куките за плетене и закачалките за дрехи? Плетива и дрехи на закачалка, предполагам. За други хора обаче тези предмети събуждат далеч по-ужасяващи представи. Преди да стигнем до тях, нека се върнем на тема, за която се говори все повече в последно време: абортите.

### Откъде се взе темата за абортите?

През януари правителството публикува проект за нова [Национална стратегия за детето за периода 2019–2030 г.](http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4012) Първоначалното възмущение срещу нея от страна на консервативни хора и кръгове, видно и от коментарите под Стратегията, беше основно заради две неща – идеята да се забрани физическото наказание на деца и предложението за сексуално образование. В умовете на критиците на стратегията децата и тийнейджърите трябва да бъдат възпитателно бити (понеже са собственост на родителите си), сексуално необразовани, но пък девствени.

Към края на януари по повод стратегията се появи и друг сюжет. Пиарът на Военното министерство Александър Урумов, който е евангелист и небезизвестен борец срещу „джендъра“, започна да публикува в личния си блог текстове срещу аборта – нещо, което до този момент не е правил. Статиите му са от [21 януари](http://urumov.bg/%D0%BC%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%B5%D0%B9-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%83%D0%BC%D1%80%D0%B5-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B2/), [27 януари](http://urumov.bg/%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5/), [6 февруари](http://urumov.bg/%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B5-%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-4/) и [12 февруари](http://urumov.bg/%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82/). В тях правото на аборт, като част от човешките права, се разглежда като много лошо нещо, незачитащо живота на неродените деца. Тоест излиза, че **правата на неродените хора са добро, а на родените – зло**. И всичко е в името на детето, разбира се.

Ироничен детайл е, че горе-долу по същото време шефът на Урумов – военният министър Красимир Каракачанов – предложи стратегия за ромска интеграция, една от идеите в които е **ромските жени да бъдат подлагани на аборти**. Какво е мнението на неговия пиар (и като повечето протестанти у нас, по принцип защитник на ромите) по тази тема – не стана ясно.

Неособено логичната реторика на Урумов впрочем е напълно в духа на плана на редица крайни християни в Европа, наречен [Agenda Europe](https://terminal3.bg/kak-religioznite-ekstremisti-podmenjat-temite-na-obshtestvoto/), по повод на който [е изготвен цял доклад на Европейския съвет за международни отношения](https://www.ecfr.eu/specials/scorecard/the%5F2019%5FEuropean%5Felection). В доклада се говори недвусмислено за религиозен екстремизъм. Тъй че Националната стратегия за детето е само формалният повод да се отприщи този дебат, както и Истанбулската конвенция беше формалният повод да се генерира истерия срещу понятието „джендър“, ЛГБТИ хората и криминализирането на насилието срещу жени.

В края на срока за становища върху проекта за Национална стратегия на детето – 8 февруари – [по темата се разписа и Българската православна църква (БПЦ)](https://www.dnevnik.bg/detski%5Fdnevnik/2019/02/08/3387551%5Fcurkvata%5Fne%5Fpriema%5Fzabranata%5Fna%5Ffizicheskite/). Тя се обяви в защита на телесните наказания за деца, против сексуалното възпитание и против абортите. Впоследствие БПЦ частично „би отбой“ – позицията не била одобрена от Светия синод, а била лично творчество на отговорната редакторка на сайта на Синода. Църквата не подкрепяла да се бият деца, ама [била против абортите](http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=282713). Становището [беше свалено от сайта на БПЦ](http://focus-news.net/news/2019/02/12/2622762/stanovishteto-na-sv-sinod-za-natsionalnata-strategiya-na-deteto-e-svalena-ot-sayta-na-institutsiyata.html). Разбира се, не може да се очаква от Църквата да заеме позиция в защита на абортите. Но първо, никой не я е карал да се произнася по тях, и второ, по Конституция **България е светска държава и Църквата е отделена от нея** – нещо, което и държавата, и БПЦ все повече забравят.

След БПЦ и главният редактор на вестник „24 часа“ [Борислав Зюмбюлев обяви аборта за „умишлено убийство“](https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7291132), а застрелването на човек, влязъл в нечий личен гараж – за нещо оправдано. Статията предизвика редица полюсни реакции. В дебата за забраната на абортите [вече се включват и други „консервативни интелектуалци“](https://clubz.bg/79559-d%5Fr%5Fnikolaj%5Fmihajlov%5Fjenite%5Fstradat%5Fot%5Faborta).

За някакви си две-три седмици **духът на забраната на аборта излезе от бутилката**. Да се говори за забрана на абортите в България вече изглежда комай легитимно.

### Традиция ли е осъждането на аборта?

Консерваторите заради това са консерватори, защото искат да запазят, тоест да *консервират* нещо, което вече е било. Моралното осъждане на абортите в България е по-ново дори от изкуствено изобретени „традиционни“ неща като шопската салата, лютеницата и ваденето на кръста на Йордановден. То е на има-няма две седмици.

Забраната на аборта всъщност **никога не е била ценност в България**. За разлика от други страни, предимно католически. В Ирландия например символ на борбата за легализиране на аборта е **закачалката за дрехи**, защото при липса на медицинска възможност аборти масово са се извършвали със закачалки. Но докато [Ирландия вече декриминализира абортите](https://btvnovinite.bg/svetut/irlandija-e-napat-da-razreshi-abortite.html), в България има опити да се върви към обратното.

Помните ли историята за любовта между Катерина и Рафе Клинче от романа „Железният светилник“ на Димитър Талев? Катерина се влюбва в талантливия аутсайдер Рафе Клинче, когото властната ѝ майка Султана не харесва. Изгубва девствеността си, като се надява, че така майка ѝ ще им разреши да се венчаят. Майката научава за бременността чак след третия месец. Султана смята, че едно незаконно заченато дете е позор за целия род, и осъзнавайки рисковете, принуждава Катерина да абортира, като ѝ дава да изпие отвара от билки за помятане. В резултат Катерина умира, а Султана е разкъсана между майчината си мъка и убеждението, че е постъпила по правилния начин, спасявайки честта на рода. Моля да обърнете внимание, че решението да абортира съвсем не е на Катерина.

Тази история, за разлика от сексуалната култура, се учи в училище. Тя показва как за традиционните българи (а и за традиционните хора изобщо) много неща са далеч по-важни от живота на едно неродено дете – честта, девствеността на жената, живеенето по установените правила. Да умреш в опит да пометнеш е за предпочитане пред това да родиш „копеле“.

В зората на социализма пък една от лелите ми забременяла от собствения си мъж. Той обаче не пожелал детето. Защо – не знам. Може би не я е обичал, понеже по-късно се развел с нея. Та този мъж не само накарал леля ми да абортира, ами за по-сигурно лично извършил аборта. **На кухненската маса, с кука за плетене**. Леля ми повече не могла да има деца, така и си умря сама. Може би затова толкова ни обичаше и ни отрупваше с подаръци. Плетеше впрочем изключителни дантелени покривчици.

Макар през известни периоди от социализма абортът да е трудно осъществим по законен път, по онова време той е морално легитимен. При липса на контрацептиви и наличие на медицинска възможност (легална или не) много жени прибягват до аборт.

В началото на 90-те моя позната, тогава на 19 години, се беше притеснила, че може да е бременна. Споделила това с майка си, както и желанието си да задържи детето, ако има такова в корема ѝ. Майка ѝ най-хладнокръвно ѝ заповядала да абортира. **„Ще го направиш и ще забравиш“**, успокоила я тя. Шокирана, познатата ми възразила, че майка ѝ не я е възпитавала така. „Какво, да те възпитавам да правиш аборт ли?“, отвърнала майката реторично. За късмет, тревогата се оказала фалшива – нямало бременност. След години познатата ми научи от баща си, че майка ѝ е правила аборт, преди да се омъжи на 20-годишна възраст в края на 60-те, въпреки че е възпитавала дъщерите си да не правят секс преди брака. Обърнете внимание, че и в този случай решението дали да абортира не е било на потенциално бременното момиче.

### Абортът като право и морален проблем

Липсата на традиция на заклеймяване на абортите в България обаче не означава, че абортът не е морален проблем. „Морален проблем“ не в смисъла на нещо еднозначно осъдително. А на нещо, по отношение на което се борят различни етически позиции. От една страна, поддръжниците на правото на аборт твърдят, че какво прави жената с тялото си, е нейно право. От друга, отвъд религиозния дебат дали зародишът е човек, зачеването носи перспективите на един живот, а абортът зачерква тези перспективи. И едва ли са много абортиращите жени, които не се разкъсват между такива въпроси. Да направиш аборт не е като да си направиш коламаска.

Според немския социолог Макс Вебер има два вида етика – етика на убеждението и етика на отговорността. При първата човек постъпва, воден единствено от принципите и ценностите, независимо какво ще последва, а при втората преценява спрямо конкретните обстоятелства. Хората (понеже това невинаги са самите бременни жени), които решават да се направи аборт, го правят, изхождайки от различни етики на отговорността.

С други думи – **никоя жена не прави аборт само заради убеждението, че това е нейно право**. Решението за аборт се взема на основата на мъчителна преценка на множество обстоятелства. Нерядко жената е подложена на натиск от родителите си или от мъжа, от когото е детето. Много жени ще останат без работа, ако родят, а безработни не биха могли да гледат дете. Други осъзнават, че по една или друга причина не са в състояние да гледат дете, и смятат, че е по-добре да не го родят, отколкото то да отрасне по приюти. И така нататък – обстоятелствата може да са много и изборът никога не е безболезнен.

Като говорим за етика и морал – ако абортът е убийство, защото правото на живот е абсолютно, от това не следва ли, че трябва да са забранени както смъртното наказание, така и войните? Католическата църква например, която принципно е непримирима по въпроса за абортите (че и мисълта за контрацептиви я ужасява), съвсем не е толкова последователна по отношение на смъртното наказание. [Чак напоследък](https://en.wikipedia.org/wiki/Catholic%5FChurch%5Fand%5Fcapital%5Fpunishment) папа Франциск се опитва да прокара тезата, че то е недопустимо при всички положения.

А да сте чули някоя голяма християнска църква (не говорим за малочислени деноминации като „Свидетелите на Йехова“) да забранява участието във война? Напротив, много войници влизат в бой „с Бога напред“, макар на война да се убиват хора. Конкретно в България празникът на армията Гергьовден всъщност е религиозен празник, а на Йордановден църквата освещава бойните знамена. Ами да, трудно е да се забрани войната – поради сложни практически обстоятелства (въпреки че лично аз много бих се радвала, ако това стане). По същия начин жените, които извършват аборт, се виждат принудени да го направят.

Изобщо – тези, които настояват, че абортът е убийство, в голяма част от случаите не са против други видове убийства. Не само на електрическия стол или на война, ами и на хора, влезли в нечий имот [или гараж](https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7291132). Много от тях биха допускали хора да умират от глад и бедност, понеже „сами са си виновни“; търсещи убежище да намират смъртта си по границите или в морето; жени да бъдат пребивани до смърт от мъжете си и т.н. Ако животът е абсолютна ценност и абортът е осъдителен, защо други видове убийства – на хора, които вече са станали личности – не се осъждат?

България е била дълги години изключително либерална, в сравнение с други европейски страни или САЩ, по отношение на абортите – поради липса на традиции за осъждането му, поради социалистическия атеизъм, поради лесната достъпност до медицинската процедура от много десетилетия насам. Също и поради липсата на сексуално образование, която е предпоставка за повече нежелани бременности, съответно – за повече аборти. Ето защо е възможно духът на забраната на аборта, който вече е излязъл от бутилката, да не обхване цялото общество и да не приеме законов израз, както стана с джендъра, а да се „абортира“, без да намери почва.

Но на тази перспектива не бива да се разчита, защото повечето хора са податливи на манипулации и не им прави впечатление, когато миналото им се преработва. Някоя сутрин може да се събудим и всичко около нас да свидетелства, че великият и древен български народ всъщност винаги е бил против абортите.

*Заглавна снимка: Протест срещу законодателни промени за пълна забрана на абортите в Полша, 2016 г. © [Wikimedia](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Protest%5Fagainst%5Fchanges%5Fin%5Fabortion%5Flaw%5Fin%5FPoland,%5FPartia%5FRazem,%5FApril%5F3%5F2016,%5FŁódź%5FPiotrkowska%5FStreet%5F05.jpg)*