> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# 70 години от „1984“
- URL: https://www.toest.bg/70-godini-ot-1984/
- Published: 2019-06-08T05:10:17.000Z
- Updated: 2023-01-10T15:08:13.000Z
- Author: Люба Гъркова
- Tags: култура, общество, книги, мнение, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

> Задкулисно скалъпената война продължава! Заради нея отношението наоколо към чужденците е ужасяващо. Навярно защото тук водещи емоции са страхът и омразата.  
>  
> Обграден съм от лъжи. Образът на лидера се опазва непокътнат с неистини. Всъщност лъже се за почти всичко. Колкото повече се вглеждаш, толкова повече осъзнаваш, че фигурите на властта се оказват пълна противоположност на това, което би следвало да представляват.  
>  
> Където и да отида, всяко мое действие бива наблюдавано. Като че ли технологичният прогрес само ограничава човешката свобода. Макар че можеш ли да ограничиш нещо, което почти не съществува?  
>  
> Ако имаше свобода на словото, за Вас би предал  
> Един журналист  
>  
> Океания, 1984 г.

В държавата Океания от антиутопията на Джордж Оруел [„1984“](https://bg.wikipedia.org/wiki/1984%5F%28книга%29) свобода няма. Затова и журналисти не описват случващото се. Но ако можеха, репортажът им вероятно щеше да звучи като съчинения по-горе.

Актуалността на „1984“, публикувана за първи път на днешния ден преди 70 г. в Англия, е неоспорима. Затова можех да подпиша репортажа и със „София/Вашингтон/Лондон, 2019 г.“. Важна е обаче една ключова разлика – колкото и да се възмущаваме, че България е на 111-то място по свобода на словото, все пак през 2019 г. нямаме Министерство на истината. Но невинаги е било така. Което ме кара да се замисля какво ли е било да преведеш и издадеш Оруеловия роман в Народна република България.

Свързвам се с първия и най-известен преводач на книгата на български език – Лидия Божилова-Аройо. Тя споделя спомените си с вълнение. Разказва, че е имала желание да преведе Оруел дълго преди това да се реализира. По думите ѝ през 1984 г. в България излизат множество статии, твърдящи, че едноименният роман на Оруел обрисува капиталистическото общество – нещо, което тя отказвала да приеме. Така поискала да представи на българския читател кой всъщност е Джордж Оруел. През 1984 г. Божилова работи като журналист в Българското радио и иска разрешение да преведе [„Пътят към Уигън Пиър“](https://www.goodreads.com/book/show/30553.The%5FRoad%5Fto%5FWigan%5FPier). Отказват ѝ.

> Фактът, че си в малцинство, дори че си сам, не означава, че си луд. Има истина, а има и неистина, и ако се придържаш към истината дори когато си сам срещу целия свят, ти не си луд.

В началото на [Перестройката](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%B0) Божилова прочита в едно съветско списание, че ще превеждат и издават „1984“ в СССР. Веднага тя прозира възможността книгата да излезе и на българския пазар.

Божилова си припомня, че преводът далеч не е бил лесен. Още повече за неговата времева продължителност допринасят и техническите ограничения на епохата. Така книгата излиза в България през 1989 г. в сп. „Съвременник“ (еквивалентно на времето и мястото на публикуване в СССР). Признава, че когато вижда какво са отпечатали, ѝ се доплаква. „Излезе преди 10 ноември и беше така силно осакатен. Ако сравните с оригинала, това беше гавра. Нагледна илюстрация за „1984“ в действие през 1989-та. Всички по-нюансирани идеологически откъси бяха заменени. Всичко, по което можеше да се познае за какво е писана тази книга, беше отрязано.“ Така първият пълен текст излиза през 1990 г.

> А ако всички останали приемаха лъжата, налагана от партията, ако всички документи твърдяха същото – тогава лъжата минаваше в историята и ставаше истина.

За да бъда максимално коректна, следва да отбележа, че първият превод на текста на български е направен в Англия от Петър Увалиев, но не с цел публикуване като книга, а за радиотеатър. Драматизацията е излъчена в цяла поредица от 15 епизода в българската емисия на Радио Би Би Си през пролетта и лятото на 1984 г. Предвид особеностите на жанра, и тогава части от текста са съкратени. Любопитно съвпадение е, че и Оруел, и Увалиев, и Божилова в даден момент от живота си работят в Би Би Си.

На въпроса защо днес трябва да четем Оруел, Божилова подчертава, че в неговите книги виждаме колко е лесно да се манипулират хората и да им бъдат отнемани свободите. Тя споделя мнението, че Оруел (с която и да било негова книга) би следвало да стане част от учебната програма „преди всичко заради любовта му към обикновения човек“. Според нея творчеството му е предупреждение за това как трябва винаги да бъдем нащрек срещу популизма и ограниченията.

> Най-хубавите книги, осъзна той, ти казват онова, което вече знаеш.

При думите ѝ си спомням, че на 4 април 2017 г. близо 200 независими киносалона в САЩ прожектираха [филма](https://www.imdb.com/title/tt0087803/) по романа „1984“ в знак на протест срещу администрацията на президента Доналд Тръмп. Филмът бе показан тогава и в киносалони във Великобритания, Канада, Швеция и Хърватия. Повод за акцията бе изказване на съветничката на Тръмп, в което тя нарече лъжите на администрацията „алтернативни факти“. Всички новопоявили се покрай управлението на настоящия американски президент думи и изрази няма как да не ми напомнят за новговора в Океания. Според Божилова обаче новговорът е безсилен там, където има свобода на медиите и на изкуството. Преводачката вижда именно свободното изразяване на мнение и законността като механизмите на съвременното общество за справяне с порочните практики, описани в книгата.

> Масите никога не се бунтуват от само себе си и никога не се бунтуват само защото са потиснати. Всъщност докато не им се даде възможност да сравняват, те никога няма да осъзнаят, че са потиснати.

Заговаряме за силните образи в романа и в разговора ни неминуемо се прокрадва Големият брат. Замислям се за неговите съвременни кукловоди: от една страна – правителствата, а от друга – големите технологични корпорации. Божилова, която живее в Лондон, споделя, че въпреки множеството камери за видеонаблюдение в мегаполиса тя не чувства нарушено личното си пространство и вярва, че информацията се използва само по предназначение. Като „тревожния въпрос на нашето време“ обаче определя ситуацията с [данните](https://www.toest.bg/facebook-privacy/), които получават за нас технологичните компании, защото върху тях трудно се упражнява контрол.

Всичко това неизбежно повдига въпроса колко сходна на „1984“ ще бъде 2084 г. „Светът на „1984“ \[…\] не се намира на разстояние от нас във времето – от него ни делят само живите човешки ценности“, пише в предговора на изданието от 1989 г. Ивайло Дичев. Колко ще бъдат „Големите братя“, докъде ще стигнат лъжите (които днес вече дори не наричаме така), ще паднем ли в окови (на технологиите или пък на страха)? Защото антиутопиите са именно това – предупреждение за утрешния ден.

> Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.

##### Всички цитати са от книгата „1984“ на Джордж Оруел, в превод на Лидия Божилова-Аройо.