> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Шест години по-късно. Изгуби ли културата в Пловдив своята посока?
- URL: https://www.toest.bg/6-godini-po-kusno-izgubi-li-kulturata-v-plovdiv-svoyata-posoka/
- Published: 2025-12-02T09:21:56.000Z
- Updated: 2025-12-02T18:19:36.000Z
- Description: Изминаха 11 години, откакто Пловдив се класира за Европейска столица на културата и 6, откакто беше такава. Георги Велев отговаря на въпроса доведе ли титлата до трайно развитие на културата в града, или тя изпадна в застой и изгуби посоката си.
- Author: Георги Велев
- Tags: Градове за хората, Пловдив, Пловдив 2019, култура

На 5 септември 2014 г. международно жури обяви, че Пловдив е спечелил титлата „Европейска столица на културата“ в надпревара със София, Варна и Велико Търново. В следващите пет години градът се позиционира като най-интересното място в България за съвременна култура. Приятели и познати все по-често идваха от столицата и морето за уикенд туризъм, обикаляха пешеходните улички из „Капана“ и Стария град, отбиваха се в поне няколко от никнещите като гъби хипстърски барове и заведения и ме питаха за интересни събития, които да посетят. А само няколко години по-рано „Капана“ беше квартал, предизвикващ тъга с комбинацията от рушащи се сгради, паркирали по тротоарите автомобили и неработещо улично осветление.

### **Съживяване на културния живот в Пловдив**

Концепцията за Европейска столица на културата насърчи изпълнението на проекти и реализацията на събития в кварталите, в запуснати градски зони с висок потенциал за развитие, като бреговете на Марица, и в агломерацията около областния град. 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/11/03.jpg)

Част от изложбата „Дим. Истории на тютюна“ © Георги Велев

Един от реставрираните складове в Тютюневия град беше домакин на [изложбата „Дим. Истории на тютюна“](https://tobacco-city.plovdiv2019.eu/bg/a/267-%D0%B4%D0%B8%D0%BC-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%8E%D1%82%D1%8E%D0%BD%D0%B0/c16-%D1%82%D1%8E%D1%82%D1%8E%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/c4-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B0), която увлекателно представи историята на индустрията, формирала съществена част от облика на Пловдив в края на XIX и началото на XX век. Немалко жители на града вероятно влязоха в тютюнев склад за първи път и имаха възможност да видят отблизо високите тавани, дървените подове и автентичните метални елементи в интериора.

Фасадата на студентските общежития на Медицинския университет се превърна в поле за изява на [впечатляваща вертикална хореография](http://compagnie-acte.fr/lieu-detre-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5/), дело на френския колектив *La Compagnie Acte*. В селата Бойково и Добралък в Родопите, познати основно като отправни точки за планински туризъм, Фондация „Открити пространства“ реализира [проекта „Шепоти от родопски приказки“](https://rhodopesfairytales2019.discovered-spaces.org/), който съчета различни артистични форми – работилници за разказване на истории, повлияни от местния фолклор, сетивен театър и преработка на традиционни песни.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/11/05.JPG)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/11/07.JPG)

Фестивал „Шепоти от родопски приказки“, с. Добралък © Георги Велев

#### Това бяха само три от събитията, които ми направиха силно впечатление през 2019 г. 

Но в предишните години *One Architecture Week*, *One Design Week*, *One Dance Week*, Нощта на галериите и музеите, павилионът *Fluca*, Седмицата на съвременното изкуство, „Арт позитив“, „Капана фест“, *Hills of Rock* и множество други фестивали и събития очертаха трансформацията в артистичния облик на града. Критична маса икономисти, художници, писатели и културни мениджъри (като Богдан Русев и Георги Стоев) се преместиха да живеят в Пловдив. Доколкото именно активните хора създават културния облик на един град със своята енергия, ентусиазъм и нови инициативи, подемът беше осезаем.

Титлата „Европейска столица на културата“ донесе и [целево финансиране от българската държава](https://www.plovdiv.bg/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%BE/) и Европейската комисия за инфраструктурни проекти, като [реконструкцията на площад „Централен“](https://bnr.bg/plovdiv/post/100901498/12-miliona-leva-shte-struva-noviat-ploshtad-centralen) срещу 12 млн. лв., превръщането на някогашния „Детмаг“ в галерия „Капана“ за 1 млн. лв. и реконструкцията на галерията на Съюза на българските художници в галерия 2019\. Към онзи момент Пловдив имаше огромна нужда от подобни инвестиции, тъй като поддръжката и обновяването на културната инфраструктура бяха неглижирани от поредица управници.

### **2025-та: усещане за застой**

Превъртаме лентата шест години напред. В публичното пространство все по-често се чуват мнения, че възможността за утвърждаване на града като международен културен център в годините след 2019 г. е загубена. Част от иновативните фестивали, като *One Architecture Week*, *One Design Week* и Нощта на галериите и музеите, прекратиха съществуването си поради натрупаната умора в неправителствените организации, които ги изнасяха на плещите си. За тази умора допринесе и сблъсъкът с [недалновидната политика от страна на Общината](https://plovdivtime.bg/art-stsena/veselina-sarieva-obvini-kmeta-che-ubiva-nosht-plovdiv-2389/), която се забърка в поредица от [конфликти](https://trafficnews.bg/kultura/plovdivskata-kultura-2018-skandali-artisti-infrastruktura-126141/) с някои от най-активните мениджъри на културно съдържание. Липсват нови събития, които да са насочени към визуални или сценични изкуства, а все по-често се набляга върху комерсиалните музикални форми. 

Често алтернативни арт прояви се посрещат със [смесица от неразбиране, възмущение и криворазбран патриотизъм](https://podtepeto.com/aktualno/plovdiv-grad-gad-ili-ad/). Седмицата на съвременното изкуство, организирана от сдружението „Изкуство днес“, остава едно от малкото събития, позволяващи си да търсят отговори на трудни въпроси и временно да трансформират градската среда. То обаче неведнъж е нападано с епитети като *елитарно*, *безсмислено* и *нарушаващо „добрите нрави“*. 

#### Емблематичен е случаят с произведението „Стената“ на утвърдената съвременна артистка Севдалина Кочевска. 

То представлява инсталация от сребристи чували, която навява асоциация за окопите от Първата световна война и засяга темата за опазването на културното наследство в държави, раздирани от войни. След публичен скандал творбата е премахната [заради твърдения за опасност от пожар](https://podtepeto.com/aktualno/premahnali-chuvalite-ot-rimskiya-stadion-zaradi-politici/). Остават обаче съмненията, че не се е харесала на високопоставени политици, дошли за празника на Съединението в Пловдив. 

Превръщането на Тютюневия град в артистичен квартал забуксува, тъй като част от собствениците [предпочетоха на ръба на закона да съборят сградите](https://btvnovinite.bg/bulgaria/arh-petar-petrov-kmetat-na-plovdiv-e-otgovoren-za-sabarjaneto-na-skladovete.html), вместо да се захванат с бавния, скъп и тежък административен и строителен процес по възстановяването им в автентичен вид. Действията на Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство по обявяване на складовете за недвижими културни ценности бяха изпреварени от т.нар. [Планове за безопасност и здраве](https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/posred-nosht-suboriha-toku-shto-zashtiten-tyutyunev-sklad-plovdiv). Така евфемистично се наричат документите, с които Общината позволява унищожаването на ценните архитектурни образци от началото на XX в. 

Артистичните намеси в „Столипиново“ не доведоха до траен резултат – неизненадващо за квартал, в който голяма част от населението има много по-належащи проблеми: крайна бедност, [липса на адекватно сметосъбиране](https://filibeliler.com/2025/07/17/stolipinovo-bokluk/), неясен законов статус на много от жилищата. 

#### Река Марица продължава да се усеща като зона с пропилян потенциал, 

която разделя града на две, вместо да предлага възможности за разходки, културни събития или спорт. Многократно по форуми за урбанизъм и местно развитие се посочват примерите на градове като Париж, [Валенсия](https://metropolismag.com/projects/how-valencia-turned-crisis-river-into-park/) и Амстердам, които ползват минаващите през тях реки и канали, за да създадат зелени оазиси с потенциал да трансформират околните квартали. Не е учудващо, че Общината няма визия за развитие на Марица, след като години наред не успя да се справи с наглед лесната задача да [възложи почистването на речното корито](https://www.focus-news.net/novini/regioni/Speshnoto-pochistvane-na-reka-Marica-v-Plovdiv-se-otlaga-1601122) от дървета и храсти.

Пловдив изглежда и се усеща като град, който не може да намери своя автентичен облик и посока. Наследството от 2019 г. се изразява основно в [обявяване на ежегодни покани за организиране на събития](https://plovdiv2019.eu/bg/opencall/3663-%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F-2025) от Фондация „Пловдив 2019“, които без съмнение са необходими за града, но ползват вече създадената инерция. Липсва ясна и конкретна цел за развитието на културата, която да сплоти администрацията, хората на изкуството, мултинационалните и местните компании и гражданите. Концепция, която да вдъхнови и да обедини, в синхрон с мотото „Заедно“.

### **Къде може да се намира Пловдив след десетилетие?**

От интернет страницата на Община Пловдив разбираме, че времевата рамка на културната стратегия на града е [приключила преди почти година](https://culture.plovdiv.bg/pb/p/148-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-2024-%D0%B3). Липсва инициатива за изработване на нов стратегически документ, необходим за поставянето на целите за следващото десетилетие. Подобна визия беше включена в [Апликационната книга](https://issuu.com/plovdiv2019/docs/qbook%5Fbulgarian) за кандидатстване за Европейска столица на културата през 2014 г. 

Тук е мястото да се отбележи, че инициативата Пловдив да кандидатства за престижната титла първоначално идва не от местната администрация, а от група артисти и интелектуалци, един от които е Емил Миразчиев от вече споменатото сдружение „Изкуство днес“. Така остава актуален въпросът могат ли отново независимите творци да бъдат движеща сила на процес, търсещ желания културния облик на града.

#### Една бъдеща културна стратегия следва да е фокусирана и върху развитието на нови градски пространства, 

които да предлагат възможност за провеждане на събития с различни теми и мащаб. Общината може да задели целеви средства, за да [закупи банята „Орта мезар“](https://lostinplovdiv.com/bg/articles/orta-mezar-edna-ot-nai-starite-jivi-sgradi-pod-tepetata), една от четирите най-стари оцелели сгради в Пловдив, чиято история се проследява до XV–XVI век, но за съжаление, тъне в разруха от години, а части от нея са увредени от пожар. Трансформацията на постройката в галерия или в център за съвременно изкуство, ведно с облагородяването на прилежащите зелени площи, визуално и пространствено би допълнила по подходящ начин наситената в исторически и културен план зона около Градската градина, Природонаучния музей и Дома на младоженците. 

Пешеходният мост е покрит с изключително грозна и неподходяща конструкция и приютява основно магазинчета за дрехи и обувки, които напомнят с бутафорния си облик софийския базар „Илиянци“ от средата на 90-те. Администрацията има възможност да инициира преговори с Българската банка за развитие, която е настоящ концесионер на съоръжението, и да придобие актива срещу [сума от порядъка на 4–5 млн. лв.](https://kostova.bg/neka-plovdiv-si-vurne-peshehodnia-most/) Върху част от пространството на моста би могло да се разположи кафене с панорамни гледки към река Марица, а останалото място е подходящо например за изложбени пана, временни скулптурни форми или провеждане на фестивали. 

Вече съм писал за [скрития потенциал на Сахат тепе](https://www.toest.bg/gradski-mechti-mezhdu-andalusia-i-plovdiv/) – локация, която остава непозната за много от туристите и жителите на Пловдив, в сянката на Стария град и Небет тепе. През последните две години и половина, изминали от публикуването на предишната ми статия, в състоянието на хълма няма особена промяна, освен че тази пролет бяха изсечени десетки дървета в мащабна акция по поддръжка на зоната от предприятие „Градини и паркове“. Нови пейки, кошчета и осветителни тела се поставят инцидентно. Общината се похвали с [монтиран воден часовник](https://plovdivcentral.org/voden-chasovnik-veche-otmerva-vremeto-na-sahat-tepe/), но продължава да липсва цялостна концепция как Сахат тепе да стане част от туристическите маршрути. Площадките в горната част на хълма са подходящи за провеждане на концерти, театрални представления и за кинопрожекции на открито, така че той да привлича и други посетители освен хора от квартала, разхождащи кучета, и младежи с бира в ръка. 

Извън новите градски пространства, от които се нуждае Пловдив, 

#### време е на дневен ред да се постави основополагащата тема за цел, която да вдъхнови местната общност. 

В унисон с намерението на Европейския съюз да постигне въглеродно неутрална икономика до 2050 г. са създадени [наградите за Европейска зелена столица](https://environment.ec.europa.eu/topics/urban-environment/european-green-capital-award/about-awards%5Fen), като процесът на кандидатстване е отворен за всички градове с над 100 000 жители. Река Марица и тепетата са символите на Пловдив, които едновременно имат статус на природни забележителности и носят потенциал за разгръщане като места за реализация на проекти, свързани с културата и изкуството. Като южен град Пловдив е изложен на заплахи от промяната на климата – внезапни речни наводнения и екстремни летни горещини. Качествената поддръжка на зелените зони и облагородяването на крайречните пространства биха донесли както екологични ползи, така и възможности за създаване на изкуство, което вплита теми, свързани с опазването на околната среда. 

Както показва и [примерът на Вилнюс](https://environment.ec.europa.eu/topics/urban-environment/european-green-capital-award/inspiration/how-goda-sosnovskiene-and-agne-gaisre-are-powering-vilnius-green-future%5Fen), спечелил титлата „Европейска зелена столица“ за 2025 г., 

#### гражданското участие, инициативите, свързани с устойчивото развитие и проявите на алтернативно изкуство, често вървят ръка за ръка. 

По пътя към отличието литовската столица подкрепя множество инициативи и събития, насочени към подобрено рециклиране, увеличаване на компостирането, локални почиствания и включващи неформално образование за деца и подрастващи. 

Пловдив притежава ценен опит и е средище на активни хора, които спомогнаха да се превърне в Европейска столица на културата. Градът още разполага с възможност да се отърси от удобното статукво и да формира дългосрочна визия за развитие на културата и изкуството, която да служи за репер през следващото десетилетие.

---

*По* [*едноименната книга*](http://books.janet45.com/books/1180?ref=toest.bg) *на урбаниста Ян Геел, това е рубрика за добрите чужди (и не само) примери за градско управление или градоустройствено решение, които са променили средата в добра посока. Които са сложили човека в центъра на вниманието. По изключение даваме и примери за тъкмо обратното, но се надяваме, че добрите практики ще преобладават. Защото имаме нужда от позитивност и показвайки, че и иначе може, се надяваме да повлияем на взискателността и чувството за естетика у читателите.*

*От февруари 2021 г. в рубриката* [*„Градове за хората“*](https://www.toest.bg/tag/cities-for-people/) *се включват експерти от Съюза на урбанистите в България, а от декември 2024 г. – автори от „Екипът на София“.*